УЧИМ ОНЛАЙН

„ДЪРВО БЕЗ КОРЕН“, НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, 10. клас Питаш ме как се казвам… Благодаря ти, благодаря! Аз една година вече съм в този град, всеки ден — кажи-речи — сядам на тази пейка и досега никой не ме е попитал как се викам. Ама ни-кой ! Ти си първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положение— дай си боже — никога да не дохождаш. 1. Защо героят е толкова развълнуван, че го питат за името му? Каква символика е заложена в името? 2.   Посочете изразното средство в подчертаното изречение? Разтълкувайте го. 3. Защо думата „ни-кой“ е написана разделено с тире? Какво внушава? 4. Какво внушение се постига с последното изречение? 5. Със свои думи характеризирайте основния проблем между селото и града. Да съм гладен и жаден — не! Ако ме гледаш отвънка — всичко ми е пълно и равно. Дъщеря ми — женена, живее си в село, детето ѝ   — здраво, мъжът ѝ — председател, синът ми е в министерството, дето се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с автом...

  Шестнадесета глава „Тютюн“ Много тютюневи фирми процъфтяха, а други, напротив, ликвидираха и продадоха складовете си. Господарите заживяха спокойно, а работниците сякаш се примириха със съдбата си. Комунистите смениха тактиката си, отказаха се от тесногръдното и безплодно сектантство, не прахосваха вече силите си и безшумно подготвяха народа за големи, назряващи събития . Блаже излежаваше наказанието си, Шишко бе пуснат на свобода и се залови с тенекеджийство, тъй като не го приемаха вече в никакъв тютюнев склад. Лукан успя да избяга от затвора. Вдовицата на Симеон стана работничка в едно шивашко ателие, а комунистите от склада на „Никотиана“ даваха всяка събота от оскъдната си заплата по нещо за сираците на Спасуна. Гробът на загиналия старшия бе украсен от семейството му с разкошен мраморен паметник и всеки, който го гледаше, се сещаше веднага, че парите за него са дадени от господин генералния директор на „Никотиана“. От Стефан остана само спомен в сърцето на майка му и на ...