УЧИМ ОНЛАЙН

  ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски ИСТОРИЧЕСКО СЪЧИНЕНИЕ   МЕТАФОРА „българин“ – достойнство,срамът е предателство към корените, към рода „историйца“ (умалително)- скромност, но и за голямата любов, която е вложил в малкия обем на книгата „Светлина“ и „Мрак“- знанието за историята е метафора за светлина, която извежда народа от мрака на невежеството. Да не познаваш историята си, означава да живееш в тъмнина. „Книгата – огледало“- историята като огледало, в което народът трябва да види своето велико минало „Чужд език – чужд обичай“- чуждопоклонничеството „Простите орачи и овчари“- българският народ и библейските патриарси, свети са българгире като светците в Библията „Кръстили се“, „имали патриарх“, „вземали данък“- българската държавност и сила в миналото „Хитреци“- за разпокъсаната връзка с божествената простота, желание към материалното „Погазили и изгорили черквите...“- опит за заличаване на българската душевност. За Паисий книгите са...

  „НЕЖНАТА СПИРАЛА“, ЙОРДАН РАДИЧКОВ, 10. клас В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло. Изпод гуглите и шаловете димеше пара от дишането на хората, пара димеше и от ноздрите на конете. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна . Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гора, от дясната ни страна се простираше равнината, леко наклонена, покрита със сняг. Пътят лъкатушеше покрай самата гора, спускаше се в някоя долчина, катереше се, на места шейната поднасяше, плазовете стържеха върху чакъл и камъни, конете започв...

„ДЪРВО БЕЗ КОРЕН“, НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, 10. клас Питаш ме как се казвам… Благодаря ти, благодаря! Аз една година вече съм в този град, всеки ден — кажи-речи — сядам на тази пейка и досега никой не ме е попитал как се викам. Ама ни-кой ! Ти си първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положение— дай си боже — никога да не дохождаш. 1. Защо героят е толкова развълнуван, че го питат за името му? Каква символика е заложена в името? 2.   Посочете изразното средство в подчертаното изречение? Разтълкувайте го. 3. Защо думата „ни-кой“ е написана разделено с тире? Какво внушава? 4. Какво внушение се постига с последното изречение? 5. Със свои думи характеризирайте основния проблем между селото и града. Да съм гладен и жаден — не! Ако ме гледаш отвънка — всичко ми е пълно и равно. Дъщеря ми — женена, живее си в село, детето ѝ   — здраво, мъжът ѝ — председател, синът ми е в министерството, дето се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с автом...