Пропускане към основното съдържание

Публикации

ПРИМЕРНИ ТЕЗИ 10.клас НВО

  БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ „История славянобългарска“ Основен проблем: Национално самосъзнание Ключови думи: родолюбие, история, идентичност , историческа памет Примерна теза:  Човек се нуждае от историческа памет, за да осъзнае своята национална принадлежност и достойнство.                           „Изворът на Белоногата“ Основен проблем: Любов и вярност Ключови думи: любов, чест, достойнство Примерна теза:  Истинската любов се основава на вярност към моралните ценности и  личния избор.                           „Майце си“ Основен проблем: Самота и неразбиране Ключови думи: страдание, отчуждение, майчина обич Примерна теза:  Човек страда най-силно, когато е откъснат от близките си и не може да  осъществи идеалите си.                       ...

НВО 10.клас ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА

  ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски ИСТОРИЧЕСКО СЪЧИНЕНИЕ   МЕТАФОРА „българин“ – достойнство,срамът е предателство към корените, към рода „историйца“ (умалително)- скромност, но и за голямата любов, която е вложил в малкия обем на книгата „Светлина“ и „Мрак“- знанието за историята е метафора за светлина, която извежда народа от мрака на невежеството. Да не познаваш историята си, означава да живееш в тъмнина. „Книгата – огледало“- историята като огледало, в което народът трябва да види своето велико минало „Чужд език – чужд обичай“- чуждопоклонничеството „Простите орачи и овчари“- българският народ и библейските патриарси, свети са българгире като светците в Библията „Кръстили се“, „имали патриарх“, „вземали данък“- българската държавност и сила в миналото „Хитреци“- за разпокъсаната връзка с божествената простота, желание към материалното „Погазили и изгорили черквите...“- опит за заличаване на българската душевност. За Паисий книгите са...

„НЕЖНАТА СПИРАЛА“, ЙОРДАН РАДИЧКОВ, 10. клас

  „НЕЖНАТА СПИРАЛА“, ЙОРДАН РАДИЧКОВ, 10. клас В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло. Изпод гуглите и шаловете димеше пара от дишането на хората, пара димеше и от ноздрите на конете. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна . Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гора, от дясната ни страна се простираше равнината, леко наклонена, покрита със сняг. Пътят лъкатушеше покрай самата гора, спускаше се в някоя долчина, катереше се, на места шейната поднасяше, плазовете стържеха върху чакъл и камъни, конете започв...