ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА
„История славянобългарска“, Паисий Хилендарски
ИСТОРИЧЕСКО СЪЧИНЕНИЕ
МЕТАФОРА
„българин“ – достойнство,срамът е предателство към корените, към рода
„историйца“ (умалително)- скромност, но и за голямата любов, която е вложил в малкия обем на книгата
„Светлина“ и „Мрак“- знанието за историята е метафора за светлина, която извежда народа от мрака на невежеството. Да не познаваш историята си, означава да живееш в тъмнина.
„Книгата – огледало“- историята като огледало, в което народът трябва да види своето велико минало
„Чужд език – чужд обичай“- чуждопоклонничеството
„Простите орачи и овчари“- българският народ и библейските патриарси, свети са българгире като светците в Библията
„Кръстили се“, „имали патриарх“, „вземали данък“- българската държавност и сила в миналото
„Хитреци“- за разпокъсаната връзка с божествената простота, желание към материалното
„Погазили и изгорили черквите...“- опит за заличаване на българската душевност. За Паисий книгите са силата на нацията, без тях народът загубва паметта си
МЕТОНИМИЯ
„Света гора Атонска“- православната духовност, монашеският авторитет и знанието
„Българския род“ и „Българското отечество“ – всичко българско - съдба, история и бъдеще
Риторични въпроси- призив, апел за пробуждане, национално осъзнаване
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?“
„Или българите не са имали царство и държава?“
„Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш...?
Повелителни форми „Чети“, „Знай“
Епитети – противопоставят два свята- родно и чуждо
За българите -„прости“, „незлобливи“, „орачи“, „овчари“ - родолюбците
За неразумните българи - „отцеругатели“, „безумни“, „глупави“- чуждопоклонниците
За гърците-„прехитри“, „горделиви“, „несправедливи“, „хитреци“- чуждите
Обръщения-„Българино“, „Неразумни и юроде“- диалогичност, опит за свързване
Градация- „своя род … и своето българско отечество“
Контраст- „родолюбие – родоотстъпничество“
Хипербола
„Много и премного книги“ – подчертава огромния личен труд и всеотдайността му към делото
„Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя“ –българската история е необходима, за да вдъхне сили на народа си
„Изворът на Белоногата“, Петко Славейков
ПОЕМА - Стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
„българин“ – достойнство,срамът е предателство към корените, към рода
„историйца“ (умалително)- скромност, но и за голямата любов, която е вложил в малкия обем на книгата
„Светлина“ и „Мрак“- знанието за историята е метафора за светлина, която извежда народа от мрака на невежеството. Да не познаваш историята си, означава да живееш в тъмнина.
„Книгата – огледало“- историята като огледало, в което народът трябва да види своето велико минало
„Чужд език – чужд обичай“- чуждопоклонничеството
„Простите орачи и овчари“- българският народ и библейските патриарси, свети са българгире като светците в Библията
„Кръстили се“, „имали патриарх“, „вземали данък“- българската държавност и сила в миналото
„Хитреци“- за разпокъсаната връзка с божествената простота, желание към материалното
„Погазили и изгорили черквите...“- опит за заличаване на българската душевност. За Паисий книгите са силата на нацията, без тях народът загубва паметта си
МЕТОНИМИЯ
„Света гора Атонска“- православната духовност, монашеският авторитет и знанието
„Българския род“ и „Българското отечество“ – всичко българско - съдба, история и бъдеще
Риторични въпроси- призив, апел за пробуждане, национално осъзнаване
„О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?“
„Или българите не са имали царство и държава?“
„Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш...?
Повелителни форми „Чети“, „Знай“
Епитети – противопоставят два свята- родно и чуждо
За българите -„прости“, „незлобливи“, „орачи“, „овчари“ - родолюбците
За неразумните българи - „отцеругатели“, „безумни“, „глупави“- чуждопоклонниците
За гърците-„прехитри“, „горделиви“, „несправедливи“, „хитреци“- чуждите
Обръщения-„Българино“, „Неразумни и юроде“- диалогичност, опит за свързване
Градация- „своя род … и своето българско отечество“
Контраст- „родолюбие – родоотстъпничество“
Хипербола
„Много и премного книги“ – подчертава огромния личен труд и всеотдайността му към делото
„Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя“ –българската история е необходима, за да вдъхне сили на народа си
„Изворът на Белоногата“, Петко Славейков
ПОЕМА - Стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
МЕТАФОРА
„Гергана, пиле шарено“, „Гергана, кротко агненце“ – постоянните епитети подчертават подчертават душевната чистотата на Гергана
„Кат бисер между мъниста“- сравнението показва Гергана като ценност в обещството
„Китка... в зори е китка кръвена“- любовта и вярност, даденият обет
„Небесни сводове“- свободата
„Зелена морава“- естествения, природосъобразен начин на живот, който е по-богат от всеки лукс
„Там всичко расте насила и дето расте, там вене“- несвободният и мъртъв живот
„Вграждането в чешмата“- безсмъртието, пътят към вечността
МЕТОНИМИЯ
„Бели менци“ - за труда и моминската чистота
„Бащин дом“ - за сигурността, цялата семейна памет, родовите корени и принадлежността към родното
Анафора (начално повторение)-„не свари тамо Никола, най свари бели чадъри“
Антитеза
Гергана олицетворява българските традиции, скромността и свободния дух, а везирът – властта, богатството и чуждия свят.
Епитети (постоянни епитети) - „пиле шарено“, „кротко агънце“
Символи
Изворът и чешмата –живот, чистотата, родовата памет и духовната устойчивост.
Посягането към китката късно вечер – символ на злочестина, опасност и нарушаване на хармонията
„Майце си“, Христо Ботев
ЕЛЕГИЯ- Стихотворна творба със скръбни и тъжни чувства, носталгия
„Гергана, пиле шарено“, „Гергана, кротко агненце“ – постоянните епитети подчертават подчертават душевната чистотата на Гергана
„Кат бисер между мъниста“- сравнението показва Гергана като ценност в обещството
„Китка... в зори е китка кръвена“- любовта и вярност, даденият обет
„Небесни сводове“- свободата
„Зелена морава“- естествения, природосъобразен начин на живот, който е по-богат от всеки лукс
„Там всичко расте насила и дето расте, там вене“- несвободният и мъртъв живот
„Вграждането в чешмата“- безсмъртието, пътят към вечността
МЕТОНИМИЯ
„Бели менци“ - за труда и моминската чистота
„Бащин дом“ - за сигурността, цялата семейна памет, родовите корени и принадлежността към родното
Анафора (начално повторение)-„не свари тамо Никола, най свари бели чадъри“
Антитеза
Гергана олицетворява българските традиции, скромността и свободния дух, а везирът – властта, богатството и чуждия свят.
Епитети (постоянни епитети) - „пиле шарено“, „кротко агънце“
Символи
Изворът и чешмата –живот, чистотата, родовата памет и духовната устойчивост.
Посягането към китката късно вечер – символ на злочестина, опасност и нарушаване на хармонията
„Майце си“, Христо Ботев
ЕЛЕГИЯ- Стихотворна творба със скръбни и тъжни чувства, носталгия
МЕТАФОРА
„скитник ходя ази“ – откъснатият от родния си свят човек, без покой
„и срещам това, що душа мрази“ - сблъсък на чистия, свободолюбив дух с грозната, робска реалност, непримиримост
„Младост... слана попари“, „Мойта младост... съхне и вехне“ - погубената младост
„Аз веч тлея“- апатия, безразличие, безнадеждност и загуба сили
„Приготви яма“- гробът е безизходицата , смъртта, но и саможертвата в името на справедливостта
„Тъй сърце младо... се оплачат“- болката и страданието са нечовешки
„Нека измръзнат жили“ - смърт, за край след постигане на желания идеал
МЕТОНИМИЯ
„бащино имане“- прекъснатата връзка с бащиния дом
„в прегръдки твои мили да падна,/та туй сърце младо, таз душа страдна ..“-единство между майка и син, търсена опора
„Сърце“ – светът на героя, неговата нежност
„Жили“ - животът
Епитети - „клета“, „мила“, „младо“
Повторения- „Ти ли си…“„Много, аз мале, много…“
Риторични въпроси
Обръщения
Изповеден тон
„Странник“, Христо Ботев
САТИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ – осмива, осъжда пороци
„скитник ходя ази“ – откъснатият от родния си свят човек, без покой
„и срещам това, що душа мрази“ - сблъсък на чистия, свободолюбив дух с грозната, робска реалност, непримиримост
„Младост... слана попари“, „Мойта младост... съхне и вехне“ - погубената младост
„Аз веч тлея“- апатия, безразличие, безнадеждност и загуба сили
„Приготви яма“- гробът е безизходицата , смъртта, но и саможертвата в името на справедливостта
„Тъй сърце младо... се оплачат“- болката и страданието са нечовешки
„Нека измръзнат жили“ - смърт, за край след постигане на желания идеал
МЕТОНИМИЯ
„бащино имане“- прекъснатата връзка с бащиния дом
„в прегръдки твои мили да падна,/та туй сърце младо, таз душа страдна ..“-единство между майка и син, търсена опора
„Сърце“ – светът на героя, неговата нежност
„Жили“ - животът
Епитети - „клета“, „мила“, „младо“
Повторения- „Ти ли си…“„Много, аз мале, много…“
Риторични въпроси
Обръщения
Изповеден тон
„Странник“, Христо Ботев
САТИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ – осмива, осъжда пороци
МЕТАФОРА
„Странник“–човекът на кръстопът, който трябва да избира между робското примирение и свободния, но труден път
„Бога не си с камъни бил“ –съдбата
„Род да въдиш“ –биологично, животинско размножаване, лишено от духовност
„Скот“ –човекът, който е загубил достойнството си, превърнал се в животно
„тежък хомот“ -робство, обезличаване
МЕТОНИМИЯ
„Къща“ –спокойният живот, противопоставен на борбеността и целеустремеността
„Патрихил“ –църква като пасивност
„Турци“ –потисниците, за външната заплаха
„и с сюрмашки ги храни пот“- бедността и принизеното социално, когато човек избере пътя на примирението
Хипербола и контраст- стари кости- безпомощност на майката, мъжка снага-стари кости
Инверсия- „турци тейка ти убиха“ – акцент върху врага
Риторичен въпрос -„Човек ли е той или скот?“ –човекът пред избора
Риторично обръщение - „Бързай, странник“, „Ти да си жив“
„Моята молитва“, Христо Ботев
СТИХОТВОРЕНИЕ, ИЗПОВЕД, МОЛИТВА
„Странник“–човекът на кръстопът, който трябва да избира между робското примирение и свободния, но труден път
„Бога не си с камъни бил“ –съдбата
„Род да въдиш“ –биологично, животинско размножаване, лишено от духовност
„Скот“ –човекът, който е загубил достойнството си, превърнал се в животно
„тежък хомот“ -робство, обезличаване
МЕТОНИМИЯ
„Къща“ –спокойният живот, противопоставен на борбеността и целеустремеността
„Патрихил“ –църква като пасивност
„Турци“ –потисниците, за външната заплаха
„и с сюрмашки ги храни пот“- бедността и принизеното социално, когато човек избере пътя на примирението
Хипербола и контраст- стари кости- безпомощност на майката, мъжка снага-стари кости
Инверсия- „турци тейка ти убиха“ – акцент върху врага
Риторичен въпрос -„Човек ли е той или скот?“ –човекът пред избора
Риторично обръщение - „Бързай, странник“, „Ти да си жив“
„Моята молитва“, Христо Ботев
СТИХОТВОРЕНИЕ, ИЗПОВЕД, МОЛИТВА
МЕТАФОРА
„мен в сърцето и в душата“- може и метонимия, човекът с разум и чувства, способен да направи своя избор самостоятелно
„само със надежди голи“- безсилният пред неправдите, липса на опора, празни надежди
„любов жива за свобода“ – устремът на вярващия в себе си човек
„да изстине / буйно сърце“ – внушава усещане за загуба на жизнената енергия, героят далеч от своята родина, желание за изпълнение на синовния дълг
МЕТОНИМИЯ
„Подкрепи и мен ръката“ - нужда от духовна и физическа подкрепа в несправедливо устроения свят
Епиграфът „Благословен Бог наш...“- разколебаване на библейските истини
Антитеза- „Не, ти…“ „А моите…“„А ти…“
Обръщения
Изповеден тон
„Хаджи Димитър“, Христо Ботев
СТИХОТВОРЕНИЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА БАЛАДА / фантастични образи и драматични избори/
И ЕЛЕГИЯ
„мен в сърцето и в душата“- може и метонимия, човекът с разум и чувства, способен да направи своя избор самостоятелно
„само със надежди голи“- безсилният пред неправдите, липса на опора, празни надежди
„любов жива за свобода“ – устремът на вярващия в себе си човек
„да изстине / буйно сърце“ – внушава усещане за загуба на жизнената енергия, героят далеч от своята родина, желание за изпълнение на синовния дълг
МЕТОНИМИЯ
„Подкрепи и мен ръката“ - нужда от духовна и физическа подкрепа в несправедливо устроения свят
Епиграфът „Благословен Бог наш...“- разколебаване на библейските истини
Антитеза- „Не, ти…“ „А моите…“„А ти…“
Обръщения
Изповеден тон
„Хаджи Димитър“, Христо Ботев
СТИХОТВОРЕНИЕ С ЕЛЕМЕНТИ НА БАЛАДА / фантастични образи и драматични избори/
И ЕЛЕГИЯ
МЕТАФОРА
„Жив е той, жив е!“ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ - риторичните възклицания – смъртта е път към безсмъртието
„таз робска земя“- поробената родина
„юнак с дълбока рана“- борецът за свобода, духом силният, е физически безсилен пред смъртта
„слънцето спряно сърдито пече“- /одухотворяване, олицетворение/ непримиримостта на природата за загубата на юнака
МЕТОНИМИЯ
„очи темнеят, глава се люшка,/уста проклинат цяла вселена“- дори в мига на своята физическа гибел, героят не се предава духовно, не моли за милост
„земя и небо, звяр и природа…“- цяла вселена
Контраст - Смърт – Безсмъртие, Горе /Балкан и юнак/ – долу /народ страдалец/
Олицетворение- Слънцето, Природата, Зверовете
Символ- Орлицата, Вълкът- подкрепа и доброта, Балканът- родното
„Обесването на Васил Левски“, Христо Ботев
ЕЛЕГИЯ- Стихотворна творба със скръбни и тъжни чувства, носталгия
МЕТАФОРА
„Черно бесило“- символ на жертвената смърт в името на цял народ
„глас във пустиня“- гласът на свободата остава нечут от народа
МЕТОНИМИЯ
„твой един син... виси“ – Синът (Левски) представя българския народ, в безсилие и робство
Риторични въпроси и обръщения- „О, майко моя, родино мила….плачеш?“
Алитерация/повторение на съгласни звукове/ -„Гарванът грачи грозно, зловещо“
Символ
Плачът – символ на безсилие и скръб.
Гарванът – предвестник на смъртта и лоша вест.
Хипербола/преувеличаване/-„Виси на него със страшна сила“- подчертава противопоставянето между смърт и безсмъртие
Епитет- „Свещен глас“- гласът на родината
Цветова символика, епитет-„черна робиня“- мъката на родината
Олицетворение -„Зимата пее свойта зла песен“
Повторение-„Ох, зная, зная“
Градация /от по-слабо към по-силно или обратното/
„се молят, плачат, пищят“, „и студ, и мраз, и плач“
ЛИТЕРАТУРАТА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
„Левски“, Иван Вазов
ОДА - Стихотворна творба с възторжени чувства и възхвала на подвига на героя
„Жив е той, жив е!“ Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“ - риторичните възклицания – смъртта е път към безсмъртието
„таз робска земя“- поробената родина
„юнак с дълбока рана“- борецът за свобода, духом силният, е физически безсилен пред смъртта
„слънцето спряно сърдито пече“- /одухотворяване, олицетворение/ непримиримостта на природата за загубата на юнака
МЕТОНИМИЯ
„очи темнеят, глава се люшка,/уста проклинат цяла вселена“- дори в мига на своята физическа гибел, героят не се предава духовно, не моли за милост
„земя и небо, звяр и природа…“- цяла вселена
Контраст - Смърт – Безсмъртие, Горе /Балкан и юнак/ – долу /народ страдалец/
Олицетворение- Слънцето, Природата, Зверовете
Символ- Орлицата, Вълкът- подкрепа и доброта, Балканът- родното
„Обесването на Васил Левски“, Христо Ботев
ЕЛЕГИЯ- Стихотворна творба със скръбни и тъжни чувства, носталгия
МЕТАФОРА
„Черно бесило“- символ на жертвената смърт в името на цял народ
„глас във пустиня“- гласът на свободата остава нечут от народа
МЕТОНИМИЯ
„твой един син... виси“ – Синът (Левски) представя българския народ, в безсилие и робство
Риторични въпроси и обръщения- „О, майко моя, родино мила….плачеш?“
Алитерация/повторение на съгласни звукове/ -„Гарванът грачи грозно, зловещо“
Символ
Плачът – символ на безсилие и скръб.
Гарванът – предвестник на смъртта и лоша вест.
Хипербола/преувеличаване/-„Виси на него със страшна сила“- подчертава противопоставянето между смърт и безсмъртие
Епитет- „Свещен глас“- гласът на родината
Цветова символика, епитет-„черна робиня“- мъката на родината
Олицетворение -„Зимата пее свойта зла песен“
Повторение-„Ох, зная, зная“
Градация /от по-слабо към по-силно или обратното/
„се молят, плачат, пищят“, „и студ, и мраз, и плач“
ЛИТЕРАТУРАТА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
„Левски“, Иван Вазов
ОДА - Стихотворна творба с възторжени чувства и възхвала на подвига на героя
МЕТАФОРА
„манастирът тесен за моята душа е“ - нуждата от промяна
„моята съвест инак днеска ми говори“ - пробуждането
„семето чудно падаше в сърцата“-новото начало, промяната, революцията
„сладко и опасно“- революционното слово, което завладява всички
„Смъртта бе за него и приятел, и брат“- смелост, себеотрицание, жертвоготовност
„обърнал се беше на дух, на огън“- замяна на физическото с духовна сила
„бесило славно“ - безсмъртие на подвига
„расо черно“ - безнадеждност, страдание
„робите слепи в робска страна“- страдалецът, българският народ
МЕТОНИМИЯ
„ограда тиха“- манастирската ограда -границата между личен свят и народното страдание, която е разрушена.
„На кого ръката не благослови я“- предателят
Градация
„че сълзите чисти...“, „че потът...“,
„че благата дума...“ - народно страдание
Контраст
„манастир“ - „светът“, „той“ - „тоз“, „близо“ - „далеч“
Хипербола- „сто пъти да умре“- възвеличаване на подвига, сравнение със смъртта на Христос, себеотрицание и саможертвеност
Символи-„кръстът“ - христовото учение
„семето“ - революционните идеи
Главите „Гост“, Новата молитва на Марка“ и „Пиянството на един народ“
РОМАН- Прозаичен текст с много герои, широк обхват, голяма времева рамка, много сюжетни линии
МЕТАФОРА
„И хорото се люшкаше неудържимо…“- преломният момент е настъпил, време за промяна
„пиянството на един народ“-революционното опиянине, промяната, силата на народния дух, стихийност и необузданост
„нетърпелив да понесе кръста си на Глогота“- делото е свещено, подобно на Христовото разпятие
„сеятели беше прегазила…“- мотивът за сеятелите -будители. Връзка с одата „Левски.
„И в няколко дена …народът порасте на няколко века“ –силата на народната стихия към свободата
„умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа“ - лудостта и на пиянството/опиянението, които разкриват величието на българския дух
МЕТОНИМИЯ
„обятия разтворени“, „сърца открити“ –множество, цял народ
„и балкана, и равнината, и колибата…“
„и цървулани, и университанти, и гугли и фесове, и калимявки и капели…“
„науката и кръстът…духът“ -разкриват географския, социален и нравствен облик на всеобщото опиянение, което е идеализирано – битът на българина и бунтът са едно цяло.
Възпитателните думи на Марко като дистанция от чуждото (маскара, ахиевски читак, фармасонин).
Символ
Домът като патриархална крепост; Борът, кръстът, домът- защитеното пространство
Сватбата и хорото като въплъщение на бунта, молитвата като нови надежди.
Контраст: Родно-Чуждо, Дом-Чужбина, Свобода-Робство.
Сравнение: Пролетта като революционен устрем; речта като „кристална струя".
„заешки тупурдии“- омаловажаване на народната сила
Епитети: „животворна“ реч.
„манастирът тесен за моята душа е“ - нуждата от промяна
„моята съвест инак днеска ми говори“ - пробуждането
„семето чудно падаше в сърцата“-новото начало, промяната, революцията
„сладко и опасно“- революционното слово, което завладява всички
„Смъртта бе за него и приятел, и брат“- смелост, себеотрицание, жертвоготовност
„обърнал се беше на дух, на огън“- замяна на физическото с духовна сила
„бесило славно“ - безсмъртие на подвига
„расо черно“ - безнадеждност, страдание
„робите слепи в робска страна“- страдалецът, българският народ
МЕТОНИМИЯ
„ограда тиха“- манастирската ограда -границата между личен свят и народното страдание, която е разрушена.
„На кого ръката не благослови я“- предателят
Градация
„че сълзите чисти...“, „че потът...“,
„че благата дума...“ - народно страдание
Контраст
„манастир“ - „светът“, „той“ - „тоз“, „близо“ - „далеч“
Хипербола- „сто пъти да умре“- възвеличаване на подвига, сравнение със смъртта на Христос, себеотрицание и саможертвеност
Символи-„кръстът“ - христовото учение
„семето“ - революционните идеи
Главите „Гост“, Новата молитва на Марка“ и „Пиянството на един народ“
РОМАН- Прозаичен текст с много герои, широк обхват, голяма времева рамка, много сюжетни линии
МЕТАФОРА
„И хорото се люшкаше неудържимо…“- преломният момент е настъпил, време за промяна
„пиянството на един народ“-революционното опиянине, промяната, силата на народния дух, стихийност и необузданост
„нетърпелив да понесе кръста си на Глогота“- делото е свещено, подобно на Христовото разпятие
„сеятели беше прегазила…“- мотивът за сеятелите -будители. Връзка с одата „Левски.
„И в няколко дена …народът порасте на няколко века“ –силата на народната стихия към свободата
„умствено опиянение, това сюблимно безумство на народа“ - лудостта и на пиянството/опиянението, които разкриват величието на българския дух
МЕТОНИМИЯ
„обятия разтворени“, „сърца открити“ –множество, цял народ
„и балкана, и равнината, и колибата…“
„и цървулани, и университанти, и гугли и фесове, и калимявки и капели…“
„науката и кръстът…духът“ -разкриват географския, социален и нравствен облик на всеобщото опиянение, което е идеализирано – битът на българина и бунтът са едно цяло.
Възпитателните думи на Марко като дистанция от чуждото (маскара, ахиевски читак, фармасонин).
Символ
Домът като патриархална крепост; Борът, кръстът, домът- защитеното пространство
Сватбата и хорото като въплъщение на бунта, молитвата като нови надежди.
Контраст: Родно-Чуждо, Дом-Чужбина, Свобода-Робство.
Сравнение: Пролетта като революционен устрем; речта като „кристална струя".
„заешки тупурдии“- омаловажаване на народната сила
Епитети: „животворна“ реч.
Хипербола: „една гигантска идея“-устремът към свобода.
Градация: промяната на чорбаджи Марко, промяна и в целия народ
Контраст: Родно-Чуждо, Свобода-Робство, Младо-Старо.
„Бай Ганьо се върна от Европа“, Алеко Константинов
Спорен жанр - сборник от разкази, фейлетон или роман
Разказвачът Марк Аврелий /наречен още Йоан Златоуст/
Бай Ганьо- основен герой
Бай Михал
Гуньо Адвоката
Две части:
Разказът на Марк Аврелий за красивата природа на България и отношението на градския човек към нея- лирическо отстъпление и ретардация /забавяне на действието/
Разказът на Марк Аврелий за Бай Ганьо
МЕТАФОРА
„Бай Ганьо и неговите другари се превърнали в статуи“- внезапна изненада и страх пред политическата промяна
„сърцето на Ганя падна в ботушите му“ –страхът, който се появява пред опасността, храбростта е само маска
„България като таквоз... като нищо“ –омаловажаване на целия му опит в Европа; той се чувства по-велик от реалността
„небесни гръмове се посипаха“ –мащаб на политическата промяна
„спукана работа“ –провал, подчертаваща неговата паника и усещане за неизбежна гибел
„иззобаха уводната статия“ –начинът, по който те „поглъщат“ информацията – лакомо, повърхностно и с единствената цел да разберат дали ще бъдат наказани
МЕТОНИМИЯ
„мускалите“ – метонимия за българското, за родното богатство, което той носи в Европа (дисагите), но което е и символ на неговия балкански бит
облеклото на Бай Ганьо вратовръзката, редингота – противопоставяне цивилизован свят/Европа- ориенталски свят. „Европа“ е само външен атрибут (вратовръзката), а не култура или ценности
„тръгни по бели гащи“ – метонимия за пълна безпомощност, голота и позор, до които води неправилното поведение пред „големеца“
„стените имат уши“- всеобщ страх, защото делата на героя са нечисти
РАЗГОВОРНИ/ТУРСКИ ДУМИ
Серсем“, „калпав народ“, „боклатмъш“- разкриват грубия му език и начина му на мислене, който е далеч от европейската култура
Хипербола – „Ако в този момент беше избухнал вулкан на Витоша, едва ли би слисал нашите пътници повече, отколкото тази сцена...“ – страхът пред опасността
„Cis moll“, Пенчо П.Славейков
ПОЕМА - стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
Естетически индивидуализъм- личността и нейното духовно самоусъвършенстване чрез творчеството
Градация: промяната на чорбаджи Марко, промяна и в целия народ
Контраст: Родно-Чуждо, Свобода-Робство, Младо-Старо.
„Бай Ганьо се върна от Европа“, Алеко Константинов
Спорен жанр - сборник от разкази, фейлетон или роман
Разказвачът Марк Аврелий /наречен още Йоан Златоуст/
Бай Ганьо- основен герой
Бай Михал
Гуньо Адвоката
Две части:
Разказът на Марк Аврелий за красивата природа на България и отношението на градския човек към нея- лирическо отстъпление и ретардация /забавяне на действието/
Разказът на Марк Аврелий за Бай Ганьо
МЕТАФОРА
„Бай Ганьо и неговите другари се превърнали в статуи“- внезапна изненада и страх пред политическата промяна
„сърцето на Ганя падна в ботушите му“ –страхът, който се появява пред опасността, храбростта е само маска
„България като таквоз... като нищо“ –омаловажаване на целия му опит в Европа; той се чувства по-велик от реалността
„небесни гръмове се посипаха“ –мащаб на политическата промяна
„спукана работа“ –провал, подчертаваща неговата паника и усещане за неизбежна гибел
„иззобаха уводната статия“ –начинът, по който те „поглъщат“ информацията – лакомо, повърхностно и с единствената цел да разберат дали ще бъдат наказани
МЕТОНИМИЯ
„мускалите“ – метонимия за българското, за родното богатство, което той носи в Европа (дисагите), но което е и символ на неговия балкански бит
облеклото на Бай Ганьо вратовръзката, редингота – противопоставяне цивилизован свят/Европа- ориенталски свят. „Европа“ е само външен атрибут (вратовръзката), а не култура или ценности
„тръгни по бели гащи“ – метонимия за пълна безпомощност, голота и позор, до които води неправилното поведение пред „големеца“
„стените имат уши“- всеобщ страх, защото делата на героя са нечисти
РАЗГОВОРНИ/ТУРСКИ ДУМИ
Серсем“, „калпав народ“, „боклатмъш“- разкриват грубия му език и начина му на мислене, който е далеч от европейската култура
Хипербола – „Ако в този момент беше избухнал вулкан на Витоша, едва ли би слисал нашите пътници повече, отколкото тази сцена...“ – страхът пред опасността
„Cis moll“, Пенчо П.Славейков
ПОЕМА - стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
Естетически индивидуализъм- личността и нейното духовно самоусъвършенстване чрез творчеството
МЕТАФОРА
„в мрачния му ум злокобни мисли / се зароиха“- мъчителни мисли, натрапчивост и болка, страдание на твореца
„звуци бурен вихър“- страданието на твореца
„смъртните окови, що душата / тъй гордо бе зафърлила“ –физическата немощ и ограниченията, които героят преодолява чрез духа си
„в полета горд на възбленуван блян“ –вдъхновението, при което артистът се откъсва от реалността
„пожарни пламъци“ (за звуците) –силата и интензивността на музикалните звуци в съзнанието на твореца
МЕТОНИМИЯ
„из Света Светих“-символ на духовното ядро на личността, откъдето идва гениалността
„Не из очите погледът излиза“ – отричане на физическото зрение и външното възприятие
Риторични възклицания
„Творецът на хармонията – глух!“ „Слепец!“- трагедията на твореца
Сравнения
„както искри изпод пепелта … жарава“- страданието
Омир и Прометей- силата на човешкия дух, геният
Символи
Завесите и отворений прозорец- граница хармонично и нехармонично
Огънят- творческото начало
Контраст
Нощният пейзаж- Злокобен мрак в душата
смърт към живот
страх към смелост
слабост към сила
„в мрачния му ум злокобни мисли / се зароиха“- мъчителни мисли, натрапчивост и болка, страдание на твореца
„звуци бурен вихър“- страданието на твореца
„смъртните окови, що душата / тъй гордо бе зафърлила“ –физическата немощ и ограниченията, които героят преодолява чрез духа си
„в полета горд на възбленуван блян“ –вдъхновението, при което артистът се откъсва от реалността
„пожарни пламъци“ (за звуците) –силата и интензивността на музикалните звуци в съзнанието на твореца
МЕТОНИМИЯ
„из Света Светих“-символ на духовното ядро на личността, откъдето идва гениалността
„Не из очите погледът излиза“ – отричане на физическото зрение и външното възприятие
Риторични възклицания
„Творецът на хармонията – глух!“ „Слепец!“- трагедията на твореца
Сравнения
„както искри изпод пепелта … жарава“- страданието
Омир и Прометей- силата на човешкия дух, геният
Символи
Завесите и отворений прозорец- граница хармонично и нехармонично
Огънят- творческото начало
Контраст
Нощният пейзаж- Злокобен мрак в душата
смърт към живот
страх към смелост
слабост към сила
„Арменци“, Пейо Яворов
ЕЛЕГИЯ- стихотворна творба със скръбни и тъжни чувства, носталгия
МЕТАФОРА
„тънат сърцата им в рани“ –нестихващата болка от загубата на родината
„в кипящото вино щат спомен удави“- опитът за забравата на родното, мотивът за пиенето
„огън в главите разсъдък суши“- страданието води до желание за отмъщение
„молния свети в очи накървени“- желание за мъст
МЕТОНИМИЯ
„механата“ –чуждата родина, единственото им убежище
„издигна за всякога меч“ –тиранията, насилието и смъртта, които са причина арменците да напуснат родината си
„бащин си кът“- роден край
„разбити гърди“, „ранени сърца“- страдание и болка
Епитети
„клети“, „нищожна“- страдание
„дива“, „бесен“, „кръвнишка“, „накървени“ „бунтовна“- борбата
Градация -отчаяние- желание за мъст
рани-злоба-сълзи-злъчка-огън-молния-мъст
Сравнение
„Кат гонено стадо от някой звяр гладен“ –беззащитност пред жестокостта на тиранина
Символи - бурята и песента-борбата, сълзите- страданията
„Две хубави очи“, Пейо Яворов
СТИХОТВОРЕНИЕ
„тънат сърцата им в рани“ –нестихващата болка от загубата на родината
„в кипящото вино щат спомен удави“- опитът за забравата на родното, мотивът за пиенето
„огън в главите разсъдък суши“- страданието води до желание за отмъщение
„молния свети в очи накървени“- желание за мъст
МЕТОНИМИЯ
„механата“ –чуждата родина, единственото им убежище
„издигна за всякога меч“ –тиранията, насилието и смъртта, които са причина арменците да напуснат родината си
„бащин си кът“- роден край
„разбити гърди“, „ранени сърца“- страдание и болка
Епитети
„клети“, „нищожна“- страдание
„дива“, „бесен“, „кръвнишка“, „накървени“ „бунтовна“- борбата
Градация -отчаяние- желание за мъст
рани-злоба-сълзи-злъчка-огън-молния-мъст
Сравнение
„Кат гонено стадо от някой звяр гладен“ –беззащитност пред жестокостта на тиранина
Символи - бурята и песента-борбата, сълзите- страданията
„Две хубави очи“, Пейо Яворов
СТИХОТВОРЕНИЕ
МЕТАФОРА
„душата на дете“- абсолютната чистота и липсата на егоистични желания
„музика-лъчи“- светлина и хармония
„Булото на срам и грях“- преход от невинност към опитност, от чистотата на детството към „страстите и неволите“ на зрелия свят
МЕТОНИМИЯ
„Две хубави очи“- душевната красота, идеалната красота като извор на вдъхновение и обект на страх от нейното оскверняване от реалността
Риторични възклицания
Душата ми се моли,/дете,/душата ми се моли!- съкровената молитва пред непорочността и чистотата
Символи
Булото- съдбовен момент, страх от битието, граница между битие и небитие
Очите
„душата на дете“- абсолютната чистота и липсата на егоистични желания
„музика-лъчи“- светлина и хармония
„Булото на срам и грях“- преход от невинност към опитност, от чистотата на детството към „страстите и неволите“ на зрелия свят
МЕТОНИМИЯ
„Две хубави очи“- душевната красота, идеалната красота като извор на вдъхновение и обект на страх от нейното оскверняване от реалността
Риторични възклицания
Душата ми се моли,/дете,/душата ми се моли!- съкровената молитва пред непорочността и чистотата
Символи
Булото- съдбовен момент, страх от битието, граница между битие и небитие
Очите
„В часа на синята мъгла“, Пейо Яворов
СТИХОТВОРЕНИЕ /изповед/ /философско стихотворение/
МЕТАФОРА
„Утрината тяхна“ –детството, за началото на човешкия живот, което е изпълнено със светлина и безгрижие
„Сребровъздушните стени на кръгозора“ –границите на познанието и човешката съдба, които са едновременно красиви и непреодолими
„цвят ли увяхна“- беззащитност, слабост, преход към смъртта
„Завесата... да падне чакам аз“ –края на живота (смъртта), която лирическият герой очаква спокойно
„Синята мъгла“ –края на деня (вечерта) и края на жизнения път, време за равносметка и покой
МЕТОНИМИЯ
„Часът на синята мъгла“ - равносметката за живота, времето, което не чака
Сравненията: като въглен, като стрела- болезнените спомени на извървяния път
Епитетите: разръфани и прашни- борбата с изпитанията и покварата след това
Символи
Прозорецът- граница външен и вътрешен свят
Стените-ограничено пространство
Пролетно утро-детството
Слънцето, което прижуря-крахът на надеждите
Звеса-преход към края на живота
Вечерният пейзаж-старостта и краят
Часът- равносметката с живота
Синият цвят – студен, неприветлив
„Пек“ и „Буря“ – символи за страданията, житейските изпитания, които предстоят за децата. Контраст с пролетта.
„Да се завърнеш в бащината къща“ /“Скрити вопли“/, Димчо Дебелянов
ЕЛЕГИЯ
МЕТАФОРА
„Вечерта смирено гасне“ – спокойствие, но и усещане за край на живота
„Тихи пазви тиха нощ разгръща“ –персонифицира нощта като майка, която „приласкава“ страдащия човек
„Черната умора“ –тежкия, безутешен живот, който „завещава“ на човека само болка
„Последна твоя пристан и заслона“ – домът, където човек намира единствената си сигурност
„Мирен заник“ –края на житейския път, за очакваната смърт
„Мойто слънце своя път измина“ –изживеният живот
МЕТОНИМИЯ
„бащината къща“- израз на патриархалното родно пространство с всички негови ценности
„безсилно рамо“ –остарялата и крехка майка, която е символ на безусловната обич
„старата икона“ –вярата, за духовната опора и за „тишината“, в която човек се изповядва пред миналото си
„скрити вопли“ –несподелената болка, която не може да бъде изразена с думи
Символи
Прагът- граница външен и вътрешен свят
Нощта- притихнал, спокоен, желан свят на родното пространство
Иконата- вяра
Майката- безусловна любов
Риторично възклицание
„О, скрити вопли на печален странник“-обобщение на драмата на лирическия Аз
Сравнението: „кат бреме хвърлил…“ – победения лирически Аз
Епитетите: „скръбни и нещастни“ –тъга и неудовлетвореност сред тълпата на града
„Гераците“, Елин Пелин
ПОВЕСТ- Епически текст / прозаична форма/, който по обсег, обем и внушения е между разказа и романа.
„Утрината тяхна“ –детството, за началото на човешкия живот, което е изпълнено със светлина и безгрижие
„Сребровъздушните стени на кръгозора“ –границите на познанието и човешката съдба, които са едновременно красиви и непреодолими
„цвят ли увяхна“- беззащитност, слабост, преход към смъртта
„Завесата... да падне чакам аз“ –края на живота (смъртта), която лирическият герой очаква спокойно
„Синята мъгла“ –края на деня (вечерта) и края на жизнения път, време за равносметка и покой
МЕТОНИМИЯ
„Часът на синята мъгла“ - равносметката за живота, времето, което не чака
Сравненията: като въглен, като стрела- болезнените спомени на извървяния път
Епитетите: разръфани и прашни- борбата с изпитанията и покварата след това
Символи
Прозорецът- граница външен и вътрешен свят
Стените-ограничено пространство
Пролетно утро-детството
Слънцето, което прижуря-крахът на надеждите
Звеса-преход към края на живота
Вечерният пейзаж-старостта и краят
Часът- равносметката с живота
Синият цвят – студен, неприветлив
„Пек“ и „Буря“ – символи за страданията, житейските изпитания, които предстоят за децата. Контраст с пролетта.
„Да се завърнеш в бащината къща“ /“Скрити вопли“/, Димчо Дебелянов
ЕЛЕГИЯ
МЕТАФОРА
„Вечерта смирено гасне“ – спокойствие, но и усещане за край на живота
„Тихи пазви тиха нощ разгръща“ –персонифицира нощта като майка, която „приласкава“ страдащия човек
„Черната умора“ –тежкия, безутешен живот, който „завещава“ на човека само болка
„Последна твоя пристан и заслона“ – домът, където човек намира единствената си сигурност
„Мирен заник“ –края на житейския път, за очакваната смърт
„Мойто слънце своя път измина“ –изживеният живот
МЕТОНИМИЯ
„бащината къща“- израз на патриархалното родно пространство с всички негови ценности
„безсилно рамо“ –остарялата и крехка майка, която е символ на безусловната обич
„старата икона“ –вярата, за духовната опора и за „тишината“, в която човек се изповядва пред миналото си
„скрити вопли“ –несподелената болка, която не може да бъде изразена с думи
Символи
Прагът- граница външен и вътрешен свят
Нощта- притихнал, спокоен, желан свят на родното пространство
Иконата- вяра
Майката- безусловна любов
Риторично възклицание
„О, скрити вопли на печален странник“-обобщение на драмата на лирическия Аз
Сравнението: „кат бреме хвърлил…“ – победения лирически Аз
Епитетите: „скръбни и нещастни“ –тъга и неудовлетвореност сред тълпата на града
„Гераците“, Елин Пелин
ПОВЕСТ- Епически текст / прозаична форма/, който по обсег, обем и внушения е между разказа и романа.
МЕТАФОРА
„Домашната колесница… изскочи от пътя си“ –загубата на житейския ориентир и разпада на патриархалния модел след смъртта на баба Марга
„Кръчмата... която стоеше като глава и камък“ –авторитета на дядо Йордан; тя е центърът, който държи всичко заедно
„Изпълзяха като змии сръдни“ „отровиха мекия домашен покой“- нарушеният домашен уют в патриархалния свят
„Душата му (на Божан) гледаше небето... с надеждите и тревогите на плодородната земя“ –пълното сливане на човека с неговия труд в годините на разцвет
„Доброто и злото се излюпват в човека, както пиленцата се излюпват из яйцето“ –неизбежността на моралното израждане, която дядо Йордан мъчително осмисля
„Домашната колесница… изскочи от пътя си“ –загубата на житейския ориентир и разпада на патриархалния модел след смъртта на баба Марга
„Кръчмата... която стоеше като глава и камък“ –авторитета на дядо Йордан; тя е центърът, който държи всичко заедно
„Изпълзяха като змии сръдни“ „отровиха мекия домашен покой“- нарушеният домашен уют в патриархалния свят
„Душата му (на Божан) гледаше небето... с надеждите и тревогите на плодородната земя“ –пълното сливане на човека с неговия труд в годините на разцвет
„Доброто и злото се излюпват в човека, както пиленцата се излюпват из яйцето“ –неизбежността на моралното израждане, която дядо Йордан мъчително осмисля
„Любовта бяга от чоешките сърца..." -отчуждение между хората , разпадането на патриархалния свят
„рухна под брадвата и дълго лежа в калта“- бавният път на разрушението, калта - безизходица, безнадеждност
МЕТОНИМИИ И СИМВОЛИ (за социалния статус и паметта)
„Големият бор“ – централен символ (и метонимия за рода), който се гордееше като „семейно знаме“ и под чиято „света сянка“ бяха отраснали поколения.
„Кръчмата“ –авторитета, силата и чорбаджийския статус на дядо Йордан, в която той се чувстваше господар
„Врабчи трохици“ –нищожните имотни спорове, които разкъсват братската връзка
„Ръкойки“ –земеделският труд, който става обект на алчност и делене
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“-думите на стария Герак за разрухата
„Какво бях и какво станах“- думи на стария Герак- преди и сега, контраст
Сравнения
„Като змии“ –снахите, чиято злоба ги кара да „сумтят“ и „фучат“
„Като камък, изпаднал от някой стар зид“ –дядо Йордан, показващо неговия окончателен разпад след кражбата на жълтиците
„Като гугутка... гледа как под небето бавно се вие сокол“ –Елка, подчертава нейната беззащитност и плахост пред Павел
„Като нещо чуждо, далечно, неинтересно“ –погледа на Павел към собствената му жена, което показва пълната му емоционална деградация
„вкъщи изпълзяха като змии“- конфликтите в дома
„както скъперникът хвъргаше торба със злато“-деградация, земята в пари
„като стара змия“- студенина, отчуждение от хората
Епитети
„Добър и строг дух“ (за баба Марга) –здравината на стария дом
„Трескава алчност“ (за Божан) –превръща труда в порок
„Тиха, нежна, блага и мечтателна“ (за Елка) – „жертвено агне“ в дома на „змиите“.
ЛИТЕРАТУРАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
„Септември“, Гео Милев
Следвоенен модернизъм, Експресионизъм
ПОЕМА- стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
МЕТАФОРА
Метафори (за бунт, промяна)
„Нощта ражда из мъртва утроба“ –раждането на революцията, която се появява от нищото, от „мъртвилото“ на робското съществуване
„Пурпурен гняв“ –кръвта на народа, но и гневът на народа
„Септември ще бъде май“ –преходът от мрака, от погрома към възраждането, светлината и надеждата
„Народ – / затъпен / унижен / по-нищ и от просяк... / и писа със своите кърви: / СВОБОДЕН!“ –промяната на народната същност чрез жертвата.
МЕТОНИМИЯ
Метонимии (за изграждане на мащаба)
„Груби черни ръце“ – ме цялото съсловие на работниците и селяните; ръцете са знак за техния тежък, физически труд, който е станал свещен.
„Чук“, „сърп“, „тояги“, „търнокопи“ –оръжията на народа; те подчертават, че въстанието е дело на „хората на черния труд“.
„Глас народен – Глас божи“ –придава на народната воля сакрален (божествен) характер, изравнявайки я с висшия съд
Сравнения (за стихийността и героиката)
„Като отприщено стадо / от слепи животни“ –описва първоначалната първична, неорганизирана и стихийна сила на масата
„Безброй яростни бикове“ –придава на народа мощ, ярост и неудържимост.
„Спокоен като гранит“ –поп Андрей в часа на неговата екзекуция; подчертава неговата духовна устойчивост и величие
„Сам, като луд“ –описва необичайността на поведението на поп Андрей, който не се вписва в конвенционалните рамки на „разумното“
Епитети (за контраст и внушение)
„Мъртва утроба“, „вековна злоба“, „пурпурен гняв“ – изграждат мрачната, но напрегната атмосфера
„Груби простаци“, „безимотни“, „неграмотни“ –подчертават социалния облик на въстаналите, без украси.
„Неудържими/страхотни /велики НАРОД!“- народът като стихия, градация
„Велик“, „сюблимен“, „непостижим“ – идеализират образа на поп Андрей и го издигат до ранга на митичен герой.
„Пагубен гняв“ – епитет за Ахил (като символ на военната сила/властта), който контрастира с „чистия“ гняв на народа.
Анафори и градация: Дългите изброявания с „из...“ („Из тъмни долини / Из всички балкани / Из дебри пустинни...“) създават усещането за безкрайна вълна от народ, която залива всичко.
„ДОЛУ БОГ!“ - Народът: страдалец, жертва, творец, съдник, демиург, променящ света
Реторични въпроси: „Кой / и з л ъ г а н а ш а т а в я р а?“ и „Докога, докога?“ –поставят под съмнение справедливостта на божествения ред и морал
Използването на кратки, отсечени стихове и думи („Долу Бог!“, „Народ!“) – това е ключово за експресионизма, защото показва пулса на революцията, който е „начупен“, „гърмящ“ и неспокоен.
Символи
Дъбът- старият поробващ и несправедлив свят
Слънчогледите – раждането и краха на надеждите, подем и погром
Чукът-трудът и творческото начало, народът демиург/творец на собствената си съдба/
Хипербола (за трагедията)
„С хиляди ножа / прободен народ“ –преувеличаване на страданието
„рухна под брадвата и дълго лежа в калта“- бавният път на разрушението, калта - безизходица, безнадеждност
МЕТОНИМИИ И СИМВОЛИ (за социалния статус и паметта)
„Големият бор“ – централен символ (и метонимия за рода), който се гордееше като „семейно знаме“ и под чиято „света сянка“ бяха отраснали поколения.
„Кръчмата“ –авторитета, силата и чорбаджийския статус на дядо Йордан, в която той се чувстваше господар
„Врабчи трохици“ –нищожните имотни спорове, които разкъсват братската връзка
„Ръкойки“ –земеделският труд, който става обект на алчност и делене
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“-думите на стария Герак за разрухата
„Какво бях и какво станах“- думи на стария Герак- преди и сега, контраст
Сравнения
„Като змии“ –снахите, чиято злоба ги кара да „сумтят“ и „фучат“
„Като камък, изпаднал от някой стар зид“ –дядо Йордан, показващо неговия окончателен разпад след кражбата на жълтиците
„Като гугутка... гледа как под небето бавно се вие сокол“ –Елка, подчертава нейната беззащитност и плахост пред Павел
„Като нещо чуждо, далечно, неинтересно“ –погледа на Павел към собствената му жена, което показва пълната му емоционална деградация
„вкъщи изпълзяха като змии“- конфликтите в дома
„както скъперникът хвъргаше торба със злато“-деградация, земята в пари
„като стара змия“- студенина, отчуждение от хората
Епитети
„Добър и строг дух“ (за баба Марга) –здравината на стария дом
„Трескава алчност“ (за Божан) –превръща труда в порок
„Тиха, нежна, блага и мечтателна“ (за Елка) – „жертвено агне“ в дома на „змиите“.
ЛИТЕРАТУРАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
„Септември“, Гео Милев
Следвоенен модернизъм, Експресионизъм
ПОЕМА- стихотворна форма, има герои и сюжет/случка/
МЕТАФОРА
Метафори (за бунт, промяна)
„Нощта ражда из мъртва утроба“ –раждането на революцията, която се появява от нищото, от „мъртвилото“ на робското съществуване
„Пурпурен гняв“ –кръвта на народа, но и гневът на народа
„Септември ще бъде май“ –преходът от мрака, от погрома към възраждането, светлината и надеждата
„Народ – / затъпен / унижен / по-нищ и от просяк... / и писа със своите кърви: / СВОБОДЕН!“ –промяната на народната същност чрез жертвата.
МЕТОНИМИЯ
Метонимии (за изграждане на мащаба)
„Груби черни ръце“ – ме цялото съсловие на работниците и селяните; ръцете са знак за техния тежък, физически труд, който е станал свещен.
„Чук“, „сърп“, „тояги“, „търнокопи“ –оръжията на народа; те подчертават, че въстанието е дело на „хората на черния труд“.
„Глас народен – Глас божи“ –придава на народната воля сакрален (божествен) характер, изравнявайки я с висшия съд
Сравнения (за стихийността и героиката)
„Като отприщено стадо / от слепи животни“ –описва първоначалната първична, неорганизирана и стихийна сила на масата
„Безброй яростни бикове“ –придава на народа мощ, ярост и неудържимост.
„Спокоен като гранит“ –поп Андрей в часа на неговата екзекуция; подчертава неговата духовна устойчивост и величие
„Сам, като луд“ –описва необичайността на поведението на поп Андрей, който не се вписва в конвенционалните рамки на „разумното“
Епитети (за контраст и внушение)
„Мъртва утроба“, „вековна злоба“, „пурпурен гняв“ – изграждат мрачната, но напрегната атмосфера
„Груби простаци“, „безимотни“, „неграмотни“ –подчертават социалния облик на въстаналите, без украси.
„Неудържими/страхотни /велики НАРОД!“- народът като стихия, градация
„Велик“, „сюблимен“, „непостижим“ – идеализират образа на поп Андрей и го издигат до ранга на митичен герой.
„Пагубен гняв“ – епитет за Ахил (като символ на военната сила/властта), който контрастира с „чистия“ гняв на народа.
Анафори и градация: Дългите изброявания с „из...“ („Из тъмни долини / Из всички балкани / Из дебри пустинни...“) създават усещането за безкрайна вълна от народ, която залива всичко.
„ДОЛУ БОГ!“ - Народът: страдалец, жертва, творец, съдник, демиург, променящ света
Реторични въпроси: „Кой / и з л ъ г а н а ш а т а в я р а?“ и „Докога, докога?“ –поставят под съмнение справедливостта на божествения ред и морал
Използването на кратки, отсечени стихове и думи („Долу Бог!“, „Народ!“) – това е ключово за експресионизма, защото показва пулса на революцията, който е „начупен“, „гърмящ“ и неспокоен.
Символи
Дъбът- старият поробващ и несправедлив свят
Слънчогледите – раждането и краха на надеждите, подем и погром
Чукът-трудът и творческото начало, народът демиург/творец на собствената си съдба/
Хипербола (за трагедията)
„С хиляди ножа / прободен народ“ –преувеличаване на страданието
„Зимни вечери“, Христо Смирненски
ЛИРИЧЕСКИ ЦИКЪЛ
Стихотворни творби с общи теми, идеи, герои и чувства
МЕТАФОРИ (изграждащи образа на града-затвор)
„Черна гробница“ – градът е място, където животът угасва
„Жълти стъклени очи“ (за прозорците) – сградите са „живи“ същества, които гледат с безразличие към страданието
„Задгробно същество“ – описва самотния старик, който губи своята човешка същност в хаоса
„Затвор“ – целият град е метафорично представен като място, от което няма измъкване за бедните
„Копия златни“ – светлините, които вместо да топлят, нараняват с остротата си
„Змийки от лед“ – ледените висулки, които „заплашват“ дома
„Дреме в очите им скръб“ – погубените надежди
„Децата с очи ги ловят“- мечтата за по-добър живот
МЕТОНИМИЯ
„Детска глава“ –невинността, която е „затворена“ в мизерията
„Черни ковачи“ – трудът като творчески процес (в частта със „златните сълзи“ на стоманата).
„Моминско лице“ –погубената младост в ковчега
Епитети
Мрачни, пусти, зловещи, сиви, ледни, мъртви –усещането за потиснатост.
Вечната бедност, вечната грижа – безнадеждност, липсата на изход
Пияни, хрипливи слова – разкриват деградацията на бащата
Мръсна, продрана (завеса) – подчертава мизерията
Горестни, разплакани, зли, глухи –звуците на града, които са винаги негативни.
Сравнения
„Като копия златни пламтят светлини“ – светлината е агресивна
„Като потрошена слюда“ – за снежинките, подчертавайки тяхната крехкост
„Оскрежената топола – призрак сякаш“ – природата е деформирана от градския мрак
„Тежък звън като в сън“ – размиване на границата между реалност и кошмар
Олицетворения
„Снегът... хрупка с вопъл“ – снегът страда заедно с хората.
„Мъглата... влачи своя плащ злокобно сив“ – мъглата е активен враг, тя „тегне и души“.
„Свещите... целуват ледени цветя“ –олицетворение на смъртта в дома, погубена красота и младост
Символи
Мъглата: Централен символ на социалното безправие и липсата на надежда
Цветята (ледените цветя върху стъклата): красота, която се топи пред лицето на смъртта и нищетата
Свещта: Символ на живота, който едва мъждука сред мрака.
Риторични обръщения: „Братя мои, бедни мои братя“ –съпричастие и болка към страдащите
„Повест“, Атанас Далчев
СТИХОТВОРЕНИЕ
„Черна гробница“ – градът е място, където животът угасва
„Жълти стъклени очи“ (за прозорците) – сградите са „живи“ същества, които гледат с безразличие към страданието
„Задгробно същество“ – описва самотния старик, който губи своята човешка същност в хаоса
„Затвор“ – целият град е метафорично представен като място, от което няма измъкване за бедните
„Копия златни“ – светлините, които вместо да топлят, нараняват с остротата си
„Змийки от лед“ – ледените висулки, които „заплашват“ дома
„Дреме в очите им скръб“ – погубените надежди
„Децата с очи ги ловят“- мечтата за по-добър живот
МЕТОНИМИЯ
„Детска глава“ –невинността, която е „затворена“ в мизерията
„Черни ковачи“ – трудът като творчески процес (в частта със „златните сълзи“ на стоманата).
„Моминско лице“ –погубената младост в ковчега
Епитети
Мрачни, пусти, зловещи, сиви, ледни, мъртви –усещането за потиснатост.
Вечната бедност, вечната грижа – безнадеждност, липсата на изход
Пияни, хрипливи слова – разкриват деградацията на бащата
Мръсна, продрана (завеса) – подчертава мизерията
Горестни, разплакани, зли, глухи –звуците на града, които са винаги негативни.
Сравнения
„Като копия златни пламтят светлини“ – светлината е агресивна
„Като потрошена слюда“ – за снежинките, подчертавайки тяхната крехкост
„Оскрежената топола – призрак сякаш“ – природата е деформирана от градския мрак
„Тежък звън като в сън“ – размиване на границата между реалност и кошмар
Олицетворения
„Снегът... хрупка с вопъл“ – снегът страда заедно с хората.
„Мъглата... влачи своя плащ злокобно сив“ – мъглата е активен враг, тя „тегне и души“.
„Свещите... целуват ледени цветя“ –олицетворение на смъртта в дома, погубена красота и младост
Символи
Мъглата: Централен символ на социалното безправие и липсата на надежда
Цветята (ледените цветя върху стъклата): красота, която се топи пред лицето на смъртта и нищетата
Свещта: Символ на живота, който едва мъждука сред мрака.
Риторични обръщения: „Братя мои, бедни мои братя“ –съпричастие и болка към страдащите
„Повест“, Атанас Далчев
СТИХОТВОРЕНИЕ
МЕТАФОРА
„Годините са моите еднички гости“ –самотата; времето е единственото, което посещава затворения човек, но то не носи живот
„Догоряват на потона дните ми“ –изтичащото време; животът се бавно се изчерпва, без да оставя следа
„Зла измислица е мойто съществуване“ –отчуждението от самия себе си; героят се чувства нереален, сякаш не съществува в действителността
„Люлее свойто слънце от метал“ (за махалото на часовника) –безчувственото, механично време
„Разговарям със портретите“ – самотата, невъзможният диалог
Епитети (за внушение на статичност и бездушие)
„Затворени и черни“ (за прозорците) –границата между вътрешния (мъртъв) свят и външния живот
„Прашни портрети“, „коварно и празно огледало“ – вещите не са просто предмети, те са свидетели на „не-живота“
Огледалото е „коварно“, защото връща образа на самотника, но не му дава присъствие, последен опит за себеоткриване
„Пожълтял лист“ – символ на времето, което е спряло; това е знакът за окончателната отчужденост
Олицетворения
„Градината пожълтява“ –метафора, природата се променя, но героят остава неподвижен („и аз не съм навярно вече същият“).
Символи
Къщата: Тя не е дом, а „затвор“. Тя е място, в което човекът се е скрил от живота, докато самият живот го обезличава
Портретите: Символ на миналото, което е застинало. Те са „събеседници“, които мълчат, напомняйки за прекъснатата връзка с хората.
Огледалото: То е „коварно“, защото отразява само повърхността – празнотата на героя, без да му дава смисъл или близост
Часовникът: Символ на времето, което не „тече“ (като природата), а „механично люлее“ своя край.
„Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никого“ – обобщение за небитието. Героят е изчезнал дори когато физически е там. Безсмисленият живот.
Анафора: „И ден и нощ, и ден и нощ...“ –монотонността и безкрайната повторяемост на празнотата
„Индже“, Йордан Йовков
РАЗКАЗ
МЕТАФОРА
Метафори за света на кърджалиите – свят без морал, управляван от първични инстинкти, морална деградация
„Гората от черни кръстове“ - смърт, покрила земята
„страшно сборище“- жестокостта
„пламналите им очи и озверелите им лица“-жестокостта
„Сърцето се превърна на камък“- пълната загуба на човечност и състрадание
„Залезът на разума“- омразата и яростта превземат Индже и войводите му
„Огън и жупел“- разрушителната сила на кърджалийските походи
„Звярът в човека“ – дивата природа, нечовешката у Индже
Метафори на пречистването и духовното израстване
Очите на умиращия поп горят като въглени-присъда над жестокостта
„Морето на зрелите жита“- спокойствието, изобилието и живота, който побеждава смъртта
„Песента се рони като зърна от класове“- метафорично сравнение за песента (изкуството/красотата) придобива физическо изражение, което подхранва душата.
„Нещо сладко се топи в гърдите“- раждането на съвестта и усещането за покаяние
„Миещите води“ (Седемте кладенци): измиването на кръвта от ръцете и греха от сърцето
Метафори на наказанието и възмездието
„Кръгът на съдбата“- кръговратът на живота, стореното зло се връща
„Нишката на живота се къса“- прексънатият живот на Индже
„Сянката на миналото“- наказание за стореното зло
Олицетворения /одухотворена природа/
„Времето се пукаше“- по пътя към новото начало, духовното прераждане на Индже
„Небето потъмняваше“: Огледален образ на вътрешния срив на героя.
Метафори на социалния ранг и властта
„Крило за слабите“- защитникът, моралната промяна на героя
МЕТОНИМИЯ
Оръжие и екипировка (заместват кърджалиите)
„Ятагани“, „шишанета“, „бурузани“, „тюмбелеци“ „Кървави ръце
„Бяла грива“- конят на Индже, разликата с конете на кърджалиите
„Не се умори ръката на Индже“- жестокостта
Облекло и външни белези (заместват ранга и личността)
„Пауново перо“ -„статус“, „власт“ и „авторитет“ на Индже. Когато перото падне, падаи водачът.
„Сърма“ и „джубе“- богатството и властта на Индже
„Бели бради“- мъдростта на старите и войводите
Предметни метонимии (заместват социалното състояние)
„Хляб и сол“- мир, гостоприемство и обществен ред.
Пространствени метонимии (заместват мащаба)
„Кърът“- цялата територия
„Кубето на черквата“: църквата като символ на вярата
„Седемте кладенци“- свещеното място за пречистване, за духовната промяна
Риторично възклицание- „Хайдутин дете не храни!“- отказ от изпълнението на родителския дълг, нравственото падение на героя
Хипербола – „Да биха се събрали костите на убитите, биха направили планина, кръвта би потекла като река“- опустошителна стихия без пощада, жестокост
Сравнения
„Като мътен порой се спуснаха кърджалиите“, „като побеснял“, „като ястреб“, „като дъб“, „като звяр“, „като псета“,„като възкръснал“, „като бели птици“
Градация - „Писнаха, разплакаха се, разбягаха се“
Архаизми и историзми- „телали“, „кърджалии“, „еничерско джубе“, „сърма“, „шалвари“, „калпак“, „бурузани“, „тюмбелеци“, „пандури“, „шишанета“, „чорбаджии“, „сатър“, „харач“, „хайдути“, „кадии“, „дивани“, „дивят“, „рубета“, „махмудии“- разкриват духа на времето
Символи
библейските образи – греховността, белият кон-доброто , черни орляци- злото, червен цвят-кръвта
„Албена“, Йордан Йовков
РАЗКАЗ
„Годините са моите еднички гости“ –самотата; времето е единственото, което посещава затворения човек, но то не носи живот
„Догоряват на потона дните ми“ –изтичащото време; животът се бавно се изчерпва, без да оставя следа
„Зла измислица е мойто съществуване“ –отчуждението от самия себе си; героят се чувства нереален, сякаш не съществува в действителността
„Люлее свойто слънце от метал“ (за махалото на часовника) –безчувственото, механично време
„Разговарям със портретите“ – самотата, невъзможният диалог
Епитети (за внушение на статичност и бездушие)
„Затворени и черни“ (за прозорците) –границата между вътрешния (мъртъв) свят и външния живот
„Прашни портрети“, „коварно и празно огледало“ – вещите не са просто предмети, те са свидетели на „не-живота“
Огледалото е „коварно“, защото връща образа на самотника, но не му дава присъствие, последен опит за себеоткриване
„Пожълтял лист“ – символ на времето, което е спряло; това е знакът за окончателната отчужденост
Олицетворения
„Градината пожълтява“ –метафора, природата се променя, но героят остава неподвижен („и аз не съм навярно вече същият“).
Символи
Къщата: Тя не е дом, а „затвор“. Тя е място, в което човекът се е скрил от живота, докато самият живот го обезличава
Портретите: Символ на миналото, което е застинало. Те са „събеседници“, които мълчат, напомняйки за прекъснатата връзка с хората.
Огледалото: То е „коварно“, защото отразява само повърхността – празнотата на героя, без да му дава смисъл или близост
Часовникът: Символ на времето, което не „тече“ (като природата), а „механично люлее“ своя край.
„Ако случайно някой влезе в къщата, там няма да намери никого“ – обобщение за небитието. Героят е изчезнал дори когато физически е там. Безсмисленият живот.
Анафора: „И ден и нощ, и ден и нощ...“ –монотонността и безкрайната повторяемост на празнотата
„Индже“, Йордан Йовков
РАЗКАЗ
МЕТАФОРА
Метафори за света на кърджалиите – свят без морал, управляван от първични инстинкти, морална деградация
„Гората от черни кръстове“ - смърт, покрила земята
„страшно сборище“- жестокостта
„пламналите им очи и озверелите им лица“-жестокостта
„Сърцето се превърна на камък“- пълната загуба на човечност и състрадание
„Залезът на разума“- омразата и яростта превземат Индже и войводите му
„Огън и жупел“- разрушителната сила на кърджалийските походи
„Звярът в човека“ – дивата природа, нечовешката у Индже
Метафори на пречистването и духовното израстване
Очите на умиращия поп горят като въглени-присъда над жестокостта
„Морето на зрелите жита“- спокойствието, изобилието и живота, който побеждава смъртта
„Песента се рони като зърна от класове“- метафорично сравнение за песента (изкуството/красотата) придобива физическо изражение, което подхранва душата.
„Нещо сладко се топи в гърдите“- раждането на съвестта и усещането за покаяние
„Миещите води“ (Седемте кладенци): измиването на кръвта от ръцете и греха от сърцето
Метафори на наказанието и възмездието
„Кръгът на съдбата“- кръговратът на живота, стореното зло се връща
„Нишката на живота се къса“- прексънатият живот на Индже
„Сянката на миналото“- наказание за стореното зло
Олицетворения /одухотворена природа/
„Времето се пукаше“- по пътя към новото начало, духовното прераждане на Индже
„Небето потъмняваше“: Огледален образ на вътрешния срив на героя.
Метафори на социалния ранг и властта
„Крило за слабите“- защитникът, моралната промяна на героя
МЕТОНИМИЯ
Оръжие и екипировка (заместват кърджалиите)
„Ятагани“, „шишанета“, „бурузани“, „тюмбелеци“ „Кървави ръце
„Бяла грива“- конят на Индже, разликата с конете на кърджалиите
„Не се умори ръката на Индже“- жестокостта
Облекло и външни белези (заместват ранга и личността)
„Пауново перо“ -„статус“, „власт“ и „авторитет“ на Индже. Когато перото падне, падаи водачът.
„Сърма“ и „джубе“- богатството и властта на Индже
„Бели бради“- мъдростта на старите и войводите
Предметни метонимии (заместват социалното състояние)
„Хляб и сол“- мир, гостоприемство и обществен ред.
Пространствени метонимии (заместват мащаба)
„Кърът“- цялата територия
„Кубето на черквата“: църквата като символ на вярата
„Седемте кладенци“- свещеното място за пречистване, за духовната промяна
Риторично възклицание- „Хайдутин дете не храни!“- отказ от изпълнението на родителския дълг, нравственото падение на героя
Хипербола – „Да биха се събрали костите на убитите, биха направили планина, кръвта би потекла като река“- опустошителна стихия без пощада, жестокост
Сравнения
„Като мътен порой се спуснаха кърджалиите“, „като побеснял“, „като ястреб“, „като дъб“, „като звяр“, „като псета“,„като възкръснал“, „като бели птици“
Градация - „Писнаха, разплакаха се, разбягаха се“
Архаизми и историзми- „телали“, „кърджалии“, „еничерско джубе“, „сърма“, „шалвари“, „калпак“, „бурузани“, „тюмбелеци“, „пандури“, „шишанета“, „чорбаджии“, „сатър“, „харач“, „хайдути“, „кадии“, „дивани“, „дивят“, „рубета“, „махмудии“- разкриват духа на времето
Символи
библейските образи – греховността, белият кон-доброто , черни орляци- злото, червен цвят-кръвта
„Албена“, Йордан Йовков
РАЗКАЗ
МЕТАФОРА
„Къщата на Албена беше... като че ударена от гръм“- позора и проклятието в дома на Албена след убийството
„Магия, която укротяваше и обвързваше“, „Полъхна магия“ - хубостта на Албена е представена като свръхестествена сила (магия), която преобръща най-коравите сърца
„Облак падна върху лицата на мъжете“- гневът, разочарованието след разбирането на истината
„Моторът... тупал като сърце“- животът в селото спира
МЕТОНИМИЯ
„Бели бради“-старите хора/селските първенци
„Късо шаечно палто с кожена яка“- облеклото на Нягул, съучастникът в престъплението
„Син сукман и къса скуртейка с лисици“- празничното облекло пред смъртта, последното желание на Албена за свобода, красота, себеизразяване , отказ от следване на установените патриархални правила
Риторичен въпрос - „Какво е селото без Албена?“- Албена е магията на патриархалния свят, без красотата ѝ селото е лишено от живот
Сравнение
Като ударена от гръм- наказанието на боговете за извършеното зло
Неуморим като машина- силен физически
Като че не беше жив човек, а вещ, като роб, като бик-обезличеният Куцар
Той беше побелял като платно- душевно терзание на Нягул
Епитети
Характеристики на Албена: „Хубава“, „грешна“, „смирена“, „спокойно скръбна“
Характеристики на Куцар: „Неугледен“, „тромав“, „търпелив“, „мълчалив“
Общ тон: „Страшно убийство“, „корави сърца“
Символи- пътят, каруцата, железният комин
„Къщата на Албена беше... като че ударена от гръм“- позора и проклятието в дома на Албена след убийството
„Магия, която укротяваше и обвързваше“, „Полъхна магия“ - хубостта на Албена е представена като свръхестествена сила (магия), която преобръща най-коравите сърца
„Облак падна върху лицата на мъжете“- гневът, разочарованието след разбирането на истината
„Моторът... тупал като сърце“- животът в селото спира
МЕТОНИМИЯ
„Бели бради“-старите хора/селските първенци
„Късо шаечно палто с кожена яка“- облеклото на Нягул, съучастникът в престъплението
„Син сукман и къса скуртейка с лисици“- празничното облекло пред смъртта, последното желание на Албена за свобода, красота, себеизразяване , отказ от следване на установените патриархални правила
Риторичен въпрос - „Какво е селото без Албена?“- Албена е магията на патриархалния свят, без красотата ѝ селото е лишено от живот
Сравнение
Като ударена от гръм- наказанието на боговете за извършеното зло
Неуморим като машина- силен физически
Като че не беше жив човек, а вещ, като роб, като бик-обезличеният Куцар
Той беше побелял като платно- душевно терзание на Нягул
Епитети
Характеристики на Албена: „Хубава“, „грешна“, „смирена“, „спокойно скръбна“
Характеристики на Куцар: „Неугледен“, „тромав“, „търпелив“, „мълчалив“
Общ тон: „Страшно убийство“, „корави сърца“
Символи- пътят, каруцата, железният комин
„Писмо“, Никола Вапцаров
СТИХОТВОРЕНИЕ, ИЗПОВЕД
МЕТАФОРА
„Изстиваха последните надежди“, „Капанът на живота“- невъзможността да избягаш от безнадеждността, безверието
„Гангрена / Проказа“- омразата като болест, която разрушава
„Бяхме ослепели вече“- отнетото право за проглеждане, за нов живот, отнета младост
„в една борба, която днес клокочи“- зараждане на новото, промяната, революционния дух
„машината ритмично трака“ – времето, което отмерва края на стария свят
„пеперудата, когато милионите възкръсват-символ на възраждането и полета на човешкия дух
„Счупване на ледовете“ „ярко слънце ще просветне“ - промяната, революционният порив
„Отровната плесен“- старият, несправедлив свят, който трябва да бъде премахнат
„когато милионите възкръсват“- борбата и революцията, новият живот разкрити в мотива за смъртта и възкръсването, Апокалипсисът и Страшния съд
МЕТОНИМИЯ
„Машината“- светът на работника,на младия човек
„Трюмовете“- тежък, задушен, нечовешки труд
„Филипините“ и „Фамагуста“- копнежът по романтиката, далечните хоризонти и свободата
„Платната“ и „мачтите“- отминаващата младост и изчезващите илюзии
„Светкаха очите жадно“- търсеният живот, копнежът по романтиката и по свободата
„Сламения одър“- бедността
„Клетката“- ограниченият живот, затвореният човек без бъдеще и вяра
„Крилата“ на чайките- свободата и полета на човешкия дух, желания свят, романтиката
„Главите“ (в израза „с главите си ще счупим ледовете“)- човекът е борец с физическа и духовна сила, с вяра в бъдещето си
Символи
Морето- животът
Тюрмовете- ограничено пространство
Песен-вяра, борба, оптимизъм
Контрасти -Земя-Небе, Вяра-Безверие, Стар свят-Нов свят
„Изстиваха последните надежди“, „Капанът на живота“- невъзможността да избягаш от безнадеждността, безверието
„Гангрена / Проказа“- омразата като болест, която разрушава
„Бяхме ослепели вече“- отнетото право за проглеждане, за нов живот, отнета младост
„в една борба, която днес клокочи“- зараждане на новото, промяната, революционния дух
„машината ритмично трака“ – времето, което отмерва края на стария свят
„пеперудата, когато милионите възкръсват-символ на възраждането и полета на човешкия дух
„Счупване на ледовете“ „ярко слънце ще просветне“ - промяната, революционният порив
„Отровната плесен“- старият, несправедлив свят, който трябва да бъде премахнат
„когато милионите възкръсват“- борбата и революцията, новият живот разкрити в мотива за смъртта и възкръсването, Апокалипсисът и Страшния съд
МЕТОНИМИЯ
„Машината“- светът на работника,на младия човек
„Трюмовете“- тежък, задушен, нечовешки труд
„Филипините“ и „Фамагуста“- копнежът по романтиката, далечните хоризонти и свободата
„Платната“ и „мачтите“- отминаващата младост и изчезващите илюзии
„Светкаха очите жадно“- търсеният живот, копнежът по романтиката и по свободата
„Сламения одър“- бедността
„Клетката“- ограниченият живот, затвореният човек без бъдеще и вяра
„Крилата“ на чайките- свободата и полета на човешкия дух, желания свят, романтиката
„Главите“ (в израза „с главите си ще счупим ледовете“)- човекът е борец с физическа и духовна сила, с вяра в бъдещето си
Символи
Морето- животът
Тюрмовете- ограничено пространство
Песен-вяра, борба, оптимизъм
Контрасти -Земя-Небе, Вяра-Безверие, Стар свят-Нов свят
Литературата след Втората световна война
„Тютюн“ Димитър Димов
РОМАН
Епически
Социален
Кариере
Семеен
Любовен
„Тютюн“ Димитър Димов
РОМАН
Епически
Социален
Кариере
Семеен
Любовен
МЕТАФОРА
„Златният мираж на тютюна“- тютюнът е символ на илюзията за богатство и социално издигане
„Светът на тютюна“-среда на корупция, подлост и липса на морал
„Сладостна печал“- знак за разрухата, обреченост на героите
„Умираща растителност“- упадъка и преходността, обреченост на героите
Есенният пейзаж, залязващото слънце - обреченост на героите
„Огнена мечта, която изгаряше въображението му“- обсебващата, разрушителна амбиция
„бледно лице и тъмни, дълбоко поставени очи, които гледаха остро“- студенина, жестокост, егоизъм
Лудостта и пиянството – метафора на болестта, страданието и смъртта
Есенният пейзаж, залязващото слънце- обреченост на героите
„Война навсякъде!“- риторично възклицание също, разпокъсани връзки, нравствена разруха
„„Пожар в душата“ / „Пепелище“ - морална деградация, празнотата след отказ от моралните идеали
„Течението на живота“- липса на воля за морал и пълно подчинение на обстоятелствата
МЕТОНИМИЯ
„бледно лице ….очи, които гледаха остро“- студенина
„Тютюнът“- в началото е символ на плодородие и поминък; в края е символ на отровата и корупцията
„Редингот“ / „Костюм“ / „Прашни обувки“- показват бедността, от която Борис иска да избяга
„Сапунът“- символизира физическата чистота, но и липсата на душа при фон Гайер
„Ум“ срещу „Тяло“- инструменти за власт
Сравнения – моралният упадък, обезличаването
„Подобно на мравки, пъплеха хора“ (Борисовия поглед) – дехуманизация на тълпата, ненавист към всички
„Като зле изиграна сцена в театър“ – Ирина гледа на опита за съблазън като на евтин фарс
„Лицето на Ирина... ставаше като лицето на Зара“ – символ на пълната деградация
Епитети- морален упадък, деградация
За природата- „Умираща растителност“, „диво“, „усойно“ –упадък.
За Борис- „Студено“, „правилно“ (лице), „нищожен търгаш“, „замръзнал филистер“
За Ирина- „Бакърен“ (оттенък), „високомерна“, „сериозна“ (в началото) -„студено спокойствие“, „тиха и равна печал“ (в края).
За фон Гайер- „Отчайващо, преситено лице“, „умъртвено“, „отровено“
„Златният мираж на тютюна“- тютюнът е символ на илюзията за богатство и социално издигане
„Светът на тютюна“-среда на корупция, подлост и липса на морал
„Сладостна печал“- знак за разрухата, обреченост на героите
„Умираща растителност“- упадъка и преходността, обреченост на героите
Есенният пейзаж, залязващото слънце - обреченост на героите
„Огнена мечта, която изгаряше въображението му“- обсебващата, разрушителна амбиция
„бледно лице и тъмни, дълбоко поставени очи, които гледаха остро“- студенина, жестокост, егоизъм
Лудостта и пиянството – метафора на болестта, страданието и смъртта
Есенният пейзаж, залязващото слънце- обреченост на героите
„Война навсякъде!“- риторично възклицание също, разпокъсани връзки, нравствена разруха
„„Пожар в душата“ / „Пепелище“ - морална деградация, празнотата след отказ от моралните идеали
„Течението на живота“- липса на воля за морал и пълно подчинение на обстоятелствата
МЕТОНИМИЯ
„бледно лице ….очи, които гледаха остро“- студенина
„Тютюнът“- в началото е символ на плодородие и поминък; в края е символ на отровата и корупцията
„Редингот“ / „Костюм“ / „Прашни обувки“- показват бедността, от която Борис иска да избяга
„Сапунът“- символизира физическата чистота, но и липсата на душа при фон Гайер
„Ум“ срещу „Тяло“- инструменти за власт
Сравнения – моралният упадък, обезличаването
„Подобно на мравки, пъплеха хора“ (Борисовия поглед) – дехуманизация на тълпата, ненавист към всички
„Като зле изиграна сцена в театър“ – Ирина гледа на опита за съблазън като на евтин фарс
„Лицето на Ирина... ставаше като лицето на Зара“ – символ на пълната деградация
Епитети- морален упадък, деградация
За природата- „Умираща растителност“, „диво“, „усойно“ –упадък.
За Борис- „Студено“, „правилно“ (лице), „нищожен търгаш“, „замръзнал филистер“
За Ирина- „Бакърен“ (оттенък), „високомерна“, „сериозна“ (в началото) -„студено спокойствие“, „тиха и равна печал“ (в края).
За фон Гайер- „Отчайващо, преситено лице“, „умъртвено“, „отровено“
„Дърво без корен“ Николай Хайтов
РАЗКАЗ
МЕТАФОРА
„Златният кафез“- материалният комфорт , луксът в градска среда
„кон в нея да разиграваш“- широк апартамент, но празен в духовно отношение, като затвор
Сарми в кутия, кебап в кутия…“- златният кафез, затворено пространство, човекът- роб на вещите
„Майонезата“, „Телевизорът“- изкуственият, безвкусен градски живот, който заменя истинските човешки отношения
„не мирише на човешко мляко, а на бензин“ – думата замества студената, механизирана градска природа
„Варел“ (вместо майчина утроба)- загуба на човешкото, на естественото
„Дърво без корен“- човек без връзка с миналото, земята и труда, обезличеният, забравеният
„Малката и голямата бургия“- страданието. Малката е ежедневната самота, липсата на комуникация; голямата е осъзнаването, че си чужд на собственото си семейство
Старата врата в родното село - одухотворена, израз на живота в патриархалния свят, селото
„Пъп, хвърлен в дерето“- чувството на Гатю, че е излишен и изхвърлен от живота на хората, които обича
„Орелът, който умира в полет“- достоен, свободен, смислен живот
„Вятър е твоят кеф!“- празният, безсмислен градски живот
Писмото - категоричният отказ от естественото и човешкото, връщане към корените
МЕТОНИМИЯ
"А пък имаше едно суратче- бледо“…- болестта, страданието в градския живот
Полковникът- хаосът в градска среда, нечовешките взаимоотношения
Умалителни съществителни и диалекти
Лучец, черешки- желанието на героя да се върне към търсеното идилично пространство, живата връзка със селото
Риторично възклицание, повторение- „и пак съм зле, и зле, та няма никъде“- страданието на човек в затворено пространство
„Нежната спирала“ Йордан Рдичков
РАЗКАЗ
„Златният кафез“- материалният комфорт , луксът в градска среда
„кон в нея да разиграваш“- широк апартамент, но празен в духовно отношение, като затвор
Сарми в кутия, кебап в кутия…“- златният кафез, затворено пространство, човекът- роб на вещите
„Майонезата“, „Телевизорът“- изкуственият, безвкусен градски живот, който заменя истинските човешки отношения
„не мирише на човешко мляко, а на бензин“ – думата замества студената, механизирана градска природа
„Варел“ (вместо майчина утроба)- загуба на човешкото, на естественото
„Дърво без корен“- човек без връзка с миналото, земята и труда, обезличеният, забравеният
„Малката и голямата бургия“- страданието. Малката е ежедневната самота, липсата на комуникация; голямата е осъзнаването, че си чужд на собственото си семейство
Старата врата в родното село - одухотворена, израз на живота в патриархалния свят, селото
„Пъп, хвърлен в дерето“- чувството на Гатю, че е излишен и изхвърлен от живота на хората, които обича
„Орелът, който умира в полет“- достоен, свободен, смислен живот
„Вятър е твоят кеф!“- празният, безсмислен градски живот
Писмото - категоричният отказ от естественото и човешкото, връщане към корените
МЕТОНИМИЯ
"А пък имаше едно суратче- бледо“…- болестта, страданието в градския живот
Полковникът- хаосът в градска среда, нечовешките взаимоотношения
Умалителни съществителни и диалекти
Лучец, черешки- желанието на героя да се върне към търсеното идилично пространство, живата връзка със селото
Риторично възклицание, повторение- „и пак съм зле, и зле, та няма никъде“- страданието на човек в затворено пространство
„Нежната спирала“ Йордан Рдичков
РАЗКАЗ
МЕТАФОРА
Зимата – отчуждение между човек и човек, между човек и природа
„Гората бяга назад с хиляди крака“: бягство на природата от човешката агресия, олицетворение и хипербола/хиляди крака/
„Шипковият храст- обърнат на всички страни“- непрекъснатите връзки
„Шипковият храст – вампир“- жив наблюдател и съдник на човешката агресия
„Последната фраза на своя живот“- животът, в който се дописва в последния миг
„Небесна червена сълза“- преживяното, което остава в човешката душа
„Декоративна завеса“, „перде“ – повърхностният поглед към живота
„да надникне зад завесата през шпионката“ - уникалната дарба на истинския творец да прозре стойностното, ценното и дълбокото в живота.
„Театърът на природата“: Природата не е декор, а живо, „фанатично“ същество, което Методи Андонов се опитва да прозре
кървавата диря на птицата като проклятие, завещание или внезапен финал – смъртта е ново начало – красив и тъжен творчески акт, последно послание. Обвинение към човешкото насилие /проклятие/, завещание /предупреждение към следващите жертви/ и философско обобщение за крехката граница между живота и смъртта /внезапен финал/.
МЕТОНИМИЯ
Портретното описание на ловците, натъпкани, но с капи или гугли, с шалове, нито едно лице не се вижда- отчуждението между хората, обезличаване, загуба на пътя към себе си
Портретното описание на Методи Андонов- „високо чело“, „лицето му сияеше цялото“, почти фанатичен поглед“, „патетичен“ глас- контраст с ловците
Символи
Пътят - символ на предизвикателствата пред човека, на търсеното познание, на срещата с природата, на пътя към себе си
Снежна пустота-духовната пустота на ловците
Кръгът- вечността,, граница между зло и добро
Спирала- съвършенство
Сив цвят-смърт, унищожение
Път-търсене на истинските ценности
Червен цвят- животът, кръвта
Гълъбът- любов, надежда, спасение
Риторично възклицание
Чудо! Чудо!“- погледът на режисьора, който вижда значимото в дребните неща, животът в шипковия храст
Епитети
За природата: „Сиво небе“, „недружелюбна гора“, „снежна пустош“, „девствена пустош“. (Подчертават студенината и безразличието на природата към човека).
За Методи Андонов: „Фанатичен поглед“, „особена нервност“, „брадато момче“.Показват неговата обсебеност и искреност).
За храста: „Ярки червени плодове“, „втренчени очи“, „див храст“.
Зимата – отчуждение между човек и човек, между човек и природа
„Гората бяга назад с хиляди крака“: бягство на природата от човешката агресия, олицетворение и хипербола/хиляди крака/
„Шипковият храст- обърнат на всички страни“- непрекъснатите връзки
„Шипковият храст – вампир“- жив наблюдател и съдник на човешката агресия
„Последната фраза на своя живот“- животът, в който се дописва в последния миг
„Небесна червена сълза“- преживяното, което остава в човешката душа
„Декоративна завеса“, „перде“ – повърхностният поглед към живота
„да надникне зад завесата през шпионката“ - уникалната дарба на истинския творец да прозре стойностното, ценното и дълбокото в живота.
„Театърът на природата“: Природата не е декор, а живо, „фанатично“ същество, което Методи Андонов се опитва да прозре
кървавата диря на птицата като проклятие, завещание или внезапен финал – смъртта е ново начало – красив и тъжен творчески акт, последно послание. Обвинение към човешкото насилие /проклятие/, завещание /предупреждение към следващите жертви/ и философско обобщение за крехката граница между живота и смъртта /внезапен финал/.
МЕТОНИМИЯ
Портретното описание на ловците, натъпкани, но с капи или гугли, с шалове, нито едно лице не се вижда- отчуждението между хората, обезличаване, загуба на пътя към себе си
Портретното описание на Методи Андонов- „високо чело“, „лицето му сияеше цялото“, почти фанатичен поглед“, „патетичен“ глас- контраст с ловците
Символи
Пътят - символ на предизвикателствата пред човека, на търсеното познание, на срещата с природата, на пътя към себе си
Снежна пустота-духовната пустота на ловците
Кръгът- вечността,, граница между зло и добро
Спирала- съвършенство
Сив цвят-смърт, унищожение
Път-търсене на истинските ценности
Червен цвят- животът, кръвта
Гълъбът- любов, надежда, спасение
Риторично възклицание
Чудо! Чудо!“- погледът на режисьора, който вижда значимото в дребните неща, животът в шипковия храст
Епитети
За природата: „Сиво небе“, „недружелюбна гора“, „снежна пустош“, „девствена пустош“. (Подчертават студенината и безразличието на природата към човека).
За Методи Андонов: „Фанатичен поглед“, „особена нервност“, „брадато момче“.Показват неговата обсебеност и искреност).
За храста: „Ярки червени плодове“, „втренчени очи“, „див храст“.
Коментари
Публикуване на коментар