Отмина вършитбата и полята опустяха. Една нощ заваля тих дъждец и денят след него захладня. Между гъсталаците се виждаха първите сребърни нишки на есента. Разтърсвайки криле, огледах небето и си казах, че е време за път. Бях най-възрастният в ятото и веднага повиках по-младите щъркели, за да им кажа да разнесат новината сред останалите. На сутринта, край селото на равнището под могилата, всички мои деца се бяха събрали. Съобщих им, че днес е време за тръгване и за сбогуване. Казах им да си изберат водач. Учудени всички отговориха, че нямат нужда от нов водач, аз трябвало да ги водя пак, както досега. Отговорих им с мъка, че няма да летя с тях, защото съм вече стар. Протестираха. По-младите ми предложиха да ме отнесат и не искаха да ме оставят сам. Не се съгласих и им отговорих, че пътят е труден, а аз ще им бъда тежес...
Уроци за малки и големи!