Посред жегата, е дин чудноват човек върви към Еньовото кафене. Носи бомбе на главата си, има цървули на краката си, а най-голямо впечатление прави дългото му извехтяло зимно палто, нашарено с безброй кръпки. Еньо дълго го гледа и не може да го познае. Човекът спира пред Еньо и се усмихва. Най-после Еньо разбира, че това е Серафим от града, който всяка година идва по селата, за да си търси работа. В разговора с него Еньо разбира, че идва от Белица. Там Серафим пазел керемидарницата. След като си получил отплатата, той тръгнал за насам. Разговаряйки с кафеджията, Серафим се попипва по пазвата. Еньо разбира, че там са скрити парите му и го съветва да си купи ново палто. Еньо влиза в кафенето, а Серафим остава отвън, за да се нахрани със сухите залъци хляб, които реже с малкото си ножче. Покрай него прелитат и подскачат малки птички. А не след дълго бързо преминава и една жена, която влиза в кафенето. ...
Уроци за малки и големи!