След две седмици Македонски се изгуби някъде. Два-три дена Бръчков, Хаджият и Попчето ядоха при мен в кръчмата, но се разболях и те останаха гладни. Огнището загасна. Чашите и шулците немити, разхвърляни и покрити с прах лежаха по лавиците. Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ, но така и не се върна. Попчето го чака два дена и тръгна да търси щастието си. Кръчмата ми опустя. Само Бръчков остана. Грижеше се за мен и ме подкрепяше. Аз само кашлях и пъшках упорито и нищо не вкусвах. Лицето ми от ден на ден добиваше смъртна бледност, очите ми хлътнаха, а раните по бузите ми потъмняха. Виждах предаността на младото момче и се просълзявах. Често му разказвах за битките в Стара планина, защото от тях ми поолекваше. Понякога споменавах нещо и за роднините си и пак се връщах към спомените в Балкана. Усещах, че скоро ще дойде смъртта и я чаках като гостенка. Ала не можех да приема мисълта, че ще умра без борба за родината ...
Уроци за малки и големи!