Любовта в спомена, реалността и бляна в елегията "Аз искам да те помня все така", Димчо Дебелянов, есе
В търсене на светлина, хармония и щастие човек е в непрестанно лутане между минало, настояще и бъдеще, между спомен, реалност и блян. Най-силно непрестанното лутане между спомен, реалност и блян се усеща в света на любовта, която е пречистена, пречистваща, мечтана и спомняна, извисяваща се над земната суета . Любовта е най-висшата ценност за изстрадалия и обезверен човек, а образът на любимата е блян в спомена. Любовта е спомен, реалност и блян. Показателна в това отношение е елегията на Димчо Дебелянов „Аз искам да те помня все така…”. Образът на любимата е реален, съществуващ в реалността, в миг на раздяла, когато любовното чувство е най-извисено и истинско. Именно затова мисълта за невъзвратима загуба, за непълноценно изживяване на любовното чувство е израз на копнежа на влюбения мъж за връщане към света на спомените и желанието му да остане ...