„ДЪРВО БЕЗ КОРЕН“, НИКОЛАЙ ХАЙТОВ, 10. клас Питаш ме как се казвам… Благодаря ти, благодаря! Аз една година вече съм в този град, всеки ден — кажи-речи — сядам на тази пейка и досега никой не ме е попитал как се викам. Ама ни-кой ! Ти си първият и затова ти благодаря. Да си жив и здрав и на мойто положение— дай си боже — никога да не дохождаш. 1. Защо героят е толкова развълнуван, че го питат за името му? Каква символика е заложена в името? 2. Посочете изразното средство в подчертаното изречение? Разтълкувайте го. 3. Защо думата „ни-кой“ е написана разделено с тире? Какво внушава? 4. Какво внушение се постига с последното изречение? 5. Със свои думи характеризирайте основния проблем между селото и града. Да съм гладен и жаден — не! Ако ме гледаш отвънка — всичко ми е пълно и равно. Дъщеря ми — женена, живее си в село, детето ѝ — здраво, мъжът ѝ — председател, синът ми е в министерството, дето се вика, първият помощник, инженер с диплома като чаршаф, с автом...
Уроци за малки и големи!