Беше горещ летен ден. Аз, Савичка, и моят по-малък брат Горан бяхме изкопали малка дупка на хармана и играехме на копче. Играта се печелеше от успелият да издуха хвърлените до дупката копчета вътре в нея. На сянка под стряхата лежеше старото овчарско куче на дядо Радой - Караман. Докато ние се забавлявахме, нашият малък брат Петърчо, държейки в ръцете си хляб и сирене, ни подвикна да видим как старото куче яде камъни. Стана ни интересно, забравихме за играта. Беззъбото старо куче наистина гризеше камъче. Покатерих се на хамбара, взех счупена керемида и я предложих на Караман. Кучето я подуши и с наведена глава се насочи към стряхата. През това време се сетих да завържем тенекия на опашката му. Намерих стара газова тенекия зад плевнята, завързах я и подвикнах на кучето. То мръдна, а тенекията задрънча. Уплашено животното побягна, а тенекията издаде още по-голям шум. Беше ни забавно да го гледаме ...
Уроци за малки и големи!