Беше горещ летен ден. Аз, Савичка, и моят по-малък брат Горан бяхме изкопали малка дупка на хармана и играехме на копче. Играта се печелеше от успелият да издуха хвърлените до дупката копчета вътре в нея.
На сянка под стряхата лежеше старото овчарско куче на дядо Радой - Караман.
Докато ние се забавлявахме, нашият малък брат Петърчо, държейки в ръцете си хляб и сирене, ни подвикна да видим как старото куче яде камъни. Стана ни интересно, забравихме за играта. Беззъбото старо куче наистина гризеше камъче.
Покатерих се на хамбара, взех счупена керемида и я предложих на Караман. Кучето я подуши и с наведена глава се насочи към стряхата. През това време се сетих да завържем тенекия на опашката му. Намерих стара газова тенекия зад плевнята, завързах я и подвикнах на кучето. То мръдна, а тенекията задрънча. Уплашено животното побягна, а тенекията издаде още по-голям шум. Беше ни забавно да го гледаме как подтичва през хармана и се скрива под дръвника. Баба излезе и ни подгони с ръжена. Тримата стигнахме до реката, където до вечерта се налудувахме и се прибрахме изморени вкъщи. Нахранихме се и легнахме под чергата.
Отново се досетих за старото куче. Осени ме идеята да го удавя утре на реката. Шепнешком предложих идеята си на Горан и той се съгласи.
Прегърнах Петърчо и затворих очи. Усетих, че нещо бавно започва да расте зад мен. Докоснах го - беше космато, приличаше на кучешка опашка. Погледнах ръката си- приличаше на кучешка лапа. Пипнах ушите си, погледнах се в огледалото и видях кучешка муцуна в отражението си. Бях се превърнал на кучето Караман. Наблизо видях Петърчо и Горан да играят на копче и се промуших между краката им в търсене на помощ. Те не ме разпознаха и след това Петърчо предложи да вържат тенекия на кучешката ми опашка. Уплашено се скрих под дръвника, но без успех- братята ми таправиха казаното. Побягнах, а тенекето издаваше шум, който накара всички деца от долната махала да тръгнат подире ми и да се забавляват с моето нещастие. Стигнах до моста, исках да се скрия, но тенекето се заплете за клоните на една върба и се спрях. Децата, запъхтени, дотичаха и ме хванаха. Куцият Подю ги наставляваше да не се боят, защото съм нямал зъби. След това поиска да му донесат един голям камък. Каза, че ще го върже за врата ми и че ще ме хвърли през моста, за да ме удави. Безсилен, лаех и се опитвах да им кажа, че съм аз, Савичка, но те ме провесиха над дълбокия вир. Тъкмо да ме хвърлят и аз отворих очи. Събуди ме въпросът на баба защо крещя. Казах ѝ, че се опитват да ме удавят, а тя ме подкани да заспя, защото няма от какво да ме е страх.
На стуринта Петърчо се опита отново да подхвърли камъче на стария Караман, но след тежкия и поучителен сън, успях да го спра навреме.
Коментари
Публикуване на коментар