СБИТ ПРЕРАЗКАЗ "СЕРАФИМ", ЙОРДАН ЙОВКОВ

    Посред жегата, един чудноват човек върви към Еньовото кафене. Носи бомбе на главата си, има цървули на краката си, а най-голямо впечатление прави дългото му извехтяло зимно палто, нашарено с безброй кръпки. Еньо дълго го гледа и не може да го познае.

   Човекът спира пред Еньо и се усмихва. Най-после Еньо разбира,  че това е Серафим от града, който всяка година идва по селата, за да си търси  работа.

   В разговора с него Еньо разбира, че идва от Белица. Там Серафим пазел керемидарницата. След като си получил отплатата, той тръгнал за насам. Разговаряйки с кафеджията, Серафим се попипва по пазвата. Еньо разбира, че там са скрити парите му и го съветва да си купи ново палто.  

   Еньо влиза в кафенето, а Серафим остава отвън, за да се нахрани със сухите залъци хляб, които реже с малкото си ножче. Покрай него прелитат и подскачат малки птички. А не след дълго бързо преминава и една жена, която влиза в кафенето.

    Без да иска Серафим дочува разговора между двамата. Разбира за бедния живот на жената и за болния ѝ мъж. Разговорът е прекъснат и  Серафим, вслушан по-внимателно, се досеща, че жената шепне. Веднага след това чува и ядосаните викове на Еньо, който казва, че няма пари. В отчаянието си жената залаква, а Еньо излиза навън. Не след дълго излиза и си заминава и жената. Серафим не успява да ѝ види лицето, но по вървежа ѝ разбира, че е млада. От Еньо разбира, че е дошла да иска пари, за да заведе болния си мъж на лекар.

     Вечерта, след като е помогнал на Еньо пред къщата му и пред кафенето, Серафим си постила легло на мегдана пред кафенето и отказва да спи дори и на завет. Еньо се прибира в дома си. 

    На следващия ден, когато Еньо пристига в кафенето, Серафим вече е станал и сладко-сладко отново яде сухите залъци хляб. Еньо го укорява, че е дал пари на Павлина - жената от снощи. Кава, че тя му е непозната и може да не му ги върне. Серафим с кротка усмивка отговаря, че когато Бог ѝ  помгне да се излекува мъжът ѝ, тогава и тя ще му ги върне. След това допълва, че не бърза.

    Учуден Еньо го пита с какви пари ще си купи ново палто. Серафим, загадъчно усмихнат, отговаря, че вехтото му палто е хубаво и че нищо му няма, че с него може да се яви там, горе, на онзи свят, където може да го заменят с ново по-скъпоценно палто.