"Хубаво си е то, мойто палто" - "Серафим", Йордан Йовков

   

 Най-впечатляващото изречение   от   разказа  "Серафим" са думите на Серафим, изречени към Еньо: "Хубаво си е то, мойто палто". В тях е скрита основната идея на разказа - добротата добротворчеството, умението да се помага на човек в нужда. 

     Серафим  определя палтото си  като "хубаво", защото в него  всяка  кръпка  е зашита  с човеколюбието, милосърдието и отзивчивостта на героя. То е израз на неговия живот и затова Серафим го  определя с притежелното местоимение "мойто".  Незаменима част от ежедневието на Серафим е палтото, то е част от него, израз на неговата разноцветна душевност, в която с пълна сила властва кръпката на добротата.

     В името на доброто Серафим дава пари на непозната Павлина, за да заведе болния си мъж на лекар. Той ѝ дава не само материалното, от което има нужда, но и духовната опора, за която не се споменава - надеждата. Милосърдието и състраданието са висша точка в духовното развитие на човек, Серафим е такъв. Той не съжалява, че няма да си купи ново палто, защото неговото старо палто си е "хубаво" и така, закърпено с доброта. А Еньо, слушайки думите на Серафим,  получава най-важния си житейски урок- безкористната помощ към другия.