Не е случайно заглавието на творбата, защото в момент на раздяла се изразяват най-съкровените мисли на човек. Стихотворението на Ботев “На прощаване в 1868г.” е вълнуваща изповед на лирическия герой пред най-близкия му и обичан човек – майката.
Творбата се състои от три части: лирически увод, същинска част и лирическо заключение. Лирическият увод е онази част от творбата, която въвежда в драматичната обстановка, когато Ботевият герой се прощава с майка си, за да тръгне по избрания път- пътят на борбата в името на свободата- единствен висш идеал за бореца.
Началната картина на лирическия увод ни въвежда в патриархалното семейство, в което майка и син се прощават. В монолога - изповед се разкриват както образа на бореца за свобода, така и причините, накарали го да стане такъв.
Той е силна и достойна личност, нежелаеща смирено и непокорно съществуване в поробената родина. Затова се самоопределя като "хайдутин" и "бунтовник". Героят е непримирим към робството и ето защо като "първо чедо" в семейството е отговорен и болезнено преживява всяко посегателство над "бащиното огнище". Готов да изпълни синовния си дълг, той същевременно осъзнава и болката, която ще причини на майката, затова се обръща към нея в часа на раздялата, търсейки разбиране и прошка. Той призовава майка си да преглътне болката от предстоящата раздяла и да разбере причината със свещена майчина клетва: "Но кълни, майко, проклинай/
таз турска черна прокуда". Робството е истинската причина героят да поеме по пътя на борбата.
Тежкото положение на емигрантите в чужбина, изразено с епитетите "немили, клети, недраги", животът, далеч от родината, лишенията и изпитанията, както и бездействието на героя са първопричините неговото решение за борба. Той знае, че свободният, но бездействен живот извън родината не може да постигне желаната свобода. Затова се завръща в родния край с взето решение - за бъде "хайдутин" и " бунтовник", да изпълни докрай своя синовен дълг , да осмисли, направения си избор.
Героят има силно развито чувство за чест и достойнство, защото е роден "със сърце мъжко, юнашко". Роден и отгледан в патриархално семейство, от майка "юнашка", в което ценности като любов и омраза са познати, той не може да търпи да гледа страданията на своите любими хора-майката, бащата , братята, либето. Израз на робската картина са черните цветове в пространството на родното. Обичта към близките и родината и омразата и нетърпимостта към врага са втората причина за неговото решение. Преминавайки през Дунав, той не само ще премине физически през реката, но ще тръгне по житейския си път духовно променен - саможертва в името на свободата.
Риторичното обръщение към майката в края на лирическия увод е израз на търсените майчина прошка и благословия преди поемане по пътя на борбата, защото героят е категоричен и непоколебим в следване на своя идеал срещу "врага безверни". Постигайки духовно пречистване, той ще бъде готов достойно да изпълни своя синовен дълг. Назовавайки пространството на борбата с наречието "там", героят ще защити всичко, което обича и всичко, в което вярва.
В лирическия увод на творбата героят успява да убеди най-близкия човек до него в часа на раздялата, че саможертвата в името на всеобщата свобода е по-важна от всичко друго на света.Така лирическият увод се явява като своеобразен мост между същинската и заключителната част на творбата, в които основна тема е свободата като висш идеал.
Коментари
Публикуване на коментар