Падна чудна лятна, ………………и прохладна ………... Тракийското …………….. потъна в мрак. Мир и ведрина ………………. от звездното небе, а Марица тихо ………………….водите си в тъмните и обрасли с върби брегове. От ливадите се ………… мъжки глас.
Ние ……………… петима
селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсим ……………... в
далечна Тракия, където тревата …………….. по-рано.
Сега, сред тайнствената нощ, всички ………………..около огъня.
Аз …………….. Лазо, ……………, слабичък момък. Приклекнал до ………………………………, потиквах
съчки, а другите, ……………………….. в
ямурлуци, легнали около огъня, уморено и мълчаливо …………………………… играта на пламъка.
Най-старият от нас ………. петдесетгодишен мъж, който
подпрял глава върху ръката си, ………………. замечтано.
Срещу него ………………… Благолажът, който постоянно …………………………
изпод късия ямурлук, като се ……………………..да скрие краката си под него.
Легнах и аз, като ………………………… Благолаж да продължи приказката за ……………………..дъщеря.
Като погали малкото куче, легнало пред него, Благолажът
продължи приказката за русокосата
…………………………дъщеря.
Аз …………………………. да повярвам на чудноватата………………………… и
казах, че Благолаж лъже . А той,
поглеждайки ме право в очите, ми ……………….,
че това е просто приказка и истината не
ми е нужна.
Попитах го за какво ми са тези …………………….. работи, а той ми ………………….., че колкото са чудновати, толкова и хубави. Слушайки
приказки, човек ……………… и изведнъж …………………. се превръща в реалност. Затова
имало приказки и песни, които да ни ………………… от истината, за да разберем, че сме
хора.
След това продължи
да разказва как царската дъщеря се …………………… три пъти и как тримата ѝ
жениха умирали задушени от косата ѝ още първата нощ. Като змия усойница, със
самодивските си целувки, тя изсмуквала кърви из устите им и ги пила. Последните
думи Благолаж произнесе със …………….. зъби.
Ударих с юмрук земята и …………………. да продължи да разказва,
и …………………., че и аз бих приел такава смърт.
С креклив и тънък смях, потиквайки съчки на огъня, един от
другарите ми …………………….., че и да види- няма да повярва, защото и моята
Пенка е имала …………………коса, пък съм бил още жив. Отговорих му, че моята ………….. е
друга.
А Стамо, с тежък грапав глас и суров поглед, ми
………………….., че сърцето ми ……………………… мъртво, защото нямало и месец откакто сме се оженили, а пък
аз съм я бил изоставил. Отвърнах, че това е моя работа.
Настана тишина. Чу се само зловещ писък на …………………..
Въздъхнах дълбоко, а Благолажът ми ……………, че има за какво
да въздишам, защото съм ……………….. млада булка и
да не се чудя защо после има неверни невести.
Отново се …………………… Стамо, като ………………., че това е много
лесно за Пенка, понеже имала стари любовници.
Погледнах плахо тъмнината. Думите на Стамо ме ………………..
право в сърцето.
Огънят угасна. Всички ………………. Една звезда ………………. от
небето. Казах, че някой сиромах е
……………, а Благолаж ………………., че може да
е някоя булка, която залюбва друг. После ме попита, дали съм ……………… песента
за неверната булка Стояница и дали искам да ми я изпее.
Отговорих му, че ми е все едно и той ………….., с тънък и
треперлив глас, тъжната песен.
Изведнъж Благолаж
………….. и ме попита дали ми харесва. Не отговорих. А той продължи, че ако е на
мое място, ………………………………. веднага.
Лежах и мислех. Закачливите думи на приятелите ми ………………. като
остри игли в сърцето ми и ми ………………… напълно възможни. Пенка наистина ме обича,
но ………………… очи се забравят.
Всички ……….., само аз …………. буден. Въображението ми
започна да рисува мъчителни картини. Представих си Пенка, която сутрин рано,
пъргава като сърна, …………….. на кладенчето за вода, а там мъжка ръка ………………….
бялото ѝ и хубаво лице.
Стреснах се и ………………..
Запитах се какво
…………… тук.
Нощта мълчеше, само щурците единогласно ………………..
Пенкиното име.
Коментари
Публикуване на коментар