Тази вечер в мъжкото училище, в град Бяла черква, е представлението на драмата "Многострадална Геновева". Преди трийсет години пиесата възпитава цяло едно поколение, но сега е малко позната на младите в града. Герои в драмата са немският граф Сигфрид, който тръгва на война и оставя младата си съпруга- графиня Геновева сама. Веднага след заминаването му, Голос- заместникът на графа, отправя обидно предложение към графинята, което тя отхвърля. Голос убива графининия стражар Драко, а нея хвърля в тъмница, след което уведомява и графа, че съпругата му е извършила прелюбодеяние с Драко. Ядосаният граф праща заповед за убийството на Геновева. Палачите се смиляват над графинята и я оставят с невръстното ѝ дете в гората, в една пещера, а Голос излъгват, че са я посекли. След завръщането си графът узнава от слугинята, че съпругата му е невинна и оковава полуделия Голос. Случайно на лов графът намира графинята в пещерата с детето. Историята на графа и графинята има щастлива развръзка. Ето защо днес много госпожи я знаят наизуст и очакват с нетърпение предстоящото представление.
Вълнува се и цялото общество на градчето. Всички активно участват в подготовката му. Билетите бързо се разпродават. Гражданите бързо разбират и за разпределените роли на актьорите. Огнянов ще е граф Сигфрид. За ролята на Голос господин Фратю не се бръсне цял месец, а Илия Любопитния ще е стражаря Драко, както и по-късно ще е ловджийското куче на графа. Ролята на графинята се дава на един мъж, заедно с бяла мас, за да си прикрие мустаците.
За украса на сцената само с пари купуват червен плат за завеса, на която изобразяват лира. А за декорацията на графския палат се събират всички мебели от града, кой каквото има. Костюмите на актьорите са същите, които са използвани преди три години за представяне на пиесата "Райна Княгиня".
Привечер народът изпълва залата. Предните редици се заемат от гостите и първенците в града. Гост е и беят. От едната му страна е Дамянчо Григорът, за да му превежда и да го забавлява, както той си знае. Сред госпожите най-високо говори кака Гинка, която знае наизуст цялата пиеса и разказва какво ще се случи. Хаджи Смион сравнява завесата със завесата на букурещкия театър, а оркестърът е съставен от цигани гъдулари, свирещи австрийския химн.
Всички в тишината вперват погледи към сцената, когато започва първото действие. Графът казва първите си думи, а кака Гинка му подсказва или го поправя. Докато на сцената се разиграва прощаването между графа и графинята, цялата публика се смее на неумело плачещата графиня. Смешен е и стражарят Драко с цилиндър на главата си. Под виковете на кака Гинка актьорът бива принуден да свали аксесоара си. Появява се и Голос, който намушква стражаря. Драко пада неподвижен, а публиката не одобрява бързата му смърт. Хвърлят графинята в тъмница и първо действие приключва.
По време на антракта на австрийски музикален фон всички коментират първото действие. Една от бабите, неразбирайки изкуството на театъра, се приближава да майката на господин Фратю и оценява поведението му на сцената. Дамянчо Григорът разказва подробно на неразбиращия бей езика първото действие, а Стефчов в разговор с Хаджи Смион критикува представянето на Огнянов. В същото време, дочул критиките на Стефчов, Тодор Каблешков яростно се включва, за да защити приятеля си.Започва словесен спор, който бива спрян от Мичо Бейзадето.
Започва второ действие. На сцената е изхвърлената в тъмница графиня, която оплаква съдбата си. Плачът ѝ заразява и публиката. Два пъти Тодор Каблешков аплодира добрата игра на актьорите, но гражданите на Бяла черква не познават обичая на ръкопляскането и му отправят ядосани погледи. След отвеждането на графинята в гората второ действие приключва.
По време на паузата беят и Дамянчо коментират случилото се на сцената. Започва трето действие, което представя графа отчаян, оплакващ невинната си съпруга. Плачат всички. Плаче дори и беят. Кака Гинка, ронейки сълзи, успокоява зрителите и казва, че графинята е жива. Голос страда и полудява на сцената, а зрителите безжалостно се радват на мъченията му. Единствено майката на господин Фратю е готова да го защити. Това действие завършва с голям успех.
Последното действие е в гората. Графинята и невръстното ѝ дете са на входа на пещерата, а графът е в близост до тях. Цялата публика е в очакване. Някои баби бързат да подсетят актьора, че графинята е в пещерата. Графът подвиква, но вместо отговор от пещерата отговаря публиката. Чува се изсвирване, виновник е Стефчов, който се изчервява. За да развали доброто представяне на Огнянов, в най-напрегнатия момент той отново подсвирва.Това предизвиква негодуванието на всички в залата. Беят заповядва тихо на едно заптие - подсвирналият да излезе навън. Удовлетворен от постигнатия смут Стефчов напуска театъра. През това време на сцената се разиграва вълнуващата среща между съпрузите. Публиката следва всяко тяхно вълнение. Действието приключва с радостна песен за Сигфрид, но веднага след два стиха, Каблешков тихо застава зад Огнянов и изведнъж запява революционната песен "Пламни, пламни ти в нас, любов гореща". Като молитва тя завладява всяко сърце и се издига в небесата. Страх и смелост се сливат в едно. Господин Фратю бързо напуска залата от страх. Чорбаджи Мичо възторжено пожелава здраве на пеещите, а по-старите тихо недоволстват.
Без да разбира песента, беят слуша с благодарност, защото Дамянчо Григорът изкусно заменя превода на бунтовния текст с думи за голямата любов между графа и графинята.
След като публиката напуска залата, актьорите, преобличайки се зад кулисите, коментират с приятелите, дошли да ги поздравят, случилото се. Огнянов се обръща към Каблешков и го пита каква е била тази негова лудост да запее. Той отговаря, че народът има нужда да се пробуди за борба. Намесва се Соколов, който допълва, че преди запяването е било безопасно, защото Стефчов не е бил в залата. А Николай Недкович предполага, че хитрият Дамянчо е успял да подмами неразбиращия бей.
Случилото се в залата достига до и Стефчов, който тайно предава новината на онбашият в града. На сутринта Огнянов е привикан на разпит при бея. Огнянов отрича. Онбашият засяга честолюбието на бея като казва, че пред него самия е запята песента. Властникът строго уточнява, че вярва на превода на Дамянчо Григорът, след което се извинява на Огнянов и го освобождава. Излизайки Огнянов тихо си говори, че скоро на бея няма му е нужен и преводач и същевременно не забелязва ядосания поглед на онбашият.
Виж още:
Коментари
Публикуване на коментар