Преразказ на I глава от името на неутрален разказвач, "Немили-недраги", Иван Вазов

         

         Браилските улици пустеят в мрачната и влажна нощ. Студена декемврийска мъгла се е напластила в една от главните улици и задушава с отровния си дъх последните минувачи, които бързат да се приберат. Мъжделиви фенери слабо осветяват улиците през гъстата мъгла. Всички лавки и магазини вече са затворени. Целият град спи.

         Само едно малко прозорче, приравнено почти до земята, все още свети. Ако някой се приближи до ниската врата, благодарение на слабата светлина от уличния фенер, ще види една боядисана дъска с  надпис, че  това е Народна кръчма на Знаменосецът.

       Такива странни надписи има по всички български  кафенета и кръчми. Те са девиз за всеки родолюбив българин. Любопитни са и лавките на тютюнджиите българи. На една стена е изрисуван един турчин с чалма на главата и лула в ръка, коленете на турчина са издраскани думи за премахване на тираните. На друга лавка с подобно изображение, окото на турчина е изчовъркано. Друг тютюнджия пък е поръчал да изрисуват и един хъш с гола сабя до турчина. Често тези места се посещават от  емигрантите и хъшовете, а собствениците им  са все „народни“ българи, които помагат на своите съотечественици с пари или храна. 

       Народната кръчма на Знаменосецът е една дълбока изба, в която се слиза по една стръмна и извита стълба. Една полуразбита лампа виси на тавана и осветява вътрешността. Топъл и задушлив въздух, сгъстен от дима на лампата и цигарите и от киселите изпарения на питиетата пълни това подземие. На едната стена, върху полица са наредени чашите и съдовете. На другата стена има налепени три патриотични  картини от боевете на Хаджи-Димитровата чета при Караисен и Върбовка, и клетвата, която тази чета прави на дунавския бряг. 

      Интересна е и още една изрисувана с ръка  картина, която е  точно под горните три. На лявата ѝ страна е изобразено нещо като село, от което излизат селяни. Пред тези селяни върви един турчин с голяма чалма, с блюдо в ръцете, на което има пита хляб. Срещу тази група се задава група от въоръжени мъже  с бели хъшовски дрехи, с цървули и калпаци с малки левчета. По средата на картината се издига един великан, който държи червено знаме с надпис: „Свобода или смърт!“. А в  долната част на творбата е представен разказ за съдържанието ѝ - посрещането на хъшовете от един турчин.  Този разказ завършва с думи за прослава на храбрия Странджа - знаменосецът. 

      Една дружина от шестима души седи на одърчето в дъното на избата. Те  всичките са хъшове. Най-старият от тях, който е сух, жълт, с дълга черна брада, се е изтегнал до стената и пуши. Той слуша внимателно какво разказва един от събеседниците му, като развълнувано се съгласява с него или го поправя. Той кашля силно и се задавя. После пак слуша.

     Онзи, който разказва, е висок мъж с дребно и надупчено от шарката лице, с дълги и сиви мустаци, с лукави, дръзки очи. Той носи извехтяло палто без копчета и го наричат с громкото име Македонски. Никой нищо не знае за неговото минало. Само се знае, че е бил водач на чета в Македония  и  затова сега той  упражнява осезателно влияние върху другарите си.

    До него седи един момък на възраст до 30 години, който се казва Хаджият. Той има сухо, жълтеникаво лице с остра брада без косми. По лицето му се виждат признаци на умора, отслабване и преждевременно състаряване. Той задрямва, като се сепва, когато старият прекъсва Македонски.

    До Хаджият седи друг млад човек с черно и състарено лице, бръснато. Той  също слуша много внимателно  разказа на Македонски, като машинално прави движение с ръката от устата към гърдите, сякаш  глади невидима брада. Той е бил поп и е участвал в четата на Филип Тотю. Сега е хъш. Казва се Попчето.

     С голямо внимание  най-младият от всички, почти хлапак, също слуша Македонски. Той  жадно попива  всяка негова дума, а когато се обажда  и старият хъш, младежът със страхопочитание поглежда към неговото жълто и измахнато лице, като вижда как се свива набърченото му от рани и трудове чело.Това двайсетгодишно момче има всички черти на невинността и ентусиазма. Мечтател, идеалист, ветреник, вече издал една патриотична поема -  иска да вкуси от сладостта на неизвестното и новото. Син на един богат свищовски търговец, той тайно бяга от магазията на баща си, сам не знае защо и пристига  с парахода тази вечер, като забравя да вземе пари за разноски. 

     Македонски, който е случайно на пристанището тази вечер, съглежда го, запознава се с младия вагабонтин и го довежда да нощува в кръчмата на знаменосеца.

      Разказът на Македонски е за героичните боеве на въстаниците  в България преди три години.Ето защо  и старият инвалид, като си спомня за миналите подвизи и приключения, развълнувано одобрява или отрича всяка негова дума.

     Тоя бледолик, болнав, сух като скелет человек  е  Странджата, знаменосецът. Той е същият и на картината, описваща посрещането с хляб и сол. Той сега е собственик и на кръчмата.

ОЩЕ ЗА ПЪРВА ГЛАВА "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ", ИВАН ВАЗОВ: 

ПРОЧИТ НА ПЪРВА ГЛАВА "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ"

АНАЛИЗ НА ПЪРВА ГЛАВА "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ"

"НЕМИЛИ -НЕДРАГИ"-ОБОБЩЕНО

"НЕМИЛИ-НЕДРАГИ"-ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ