Сбит преразказ на трета глава "Немили-недраги"

      Старият знаменосец приготвя тенджерата с фасул за обяд. Не след дълго изгладнелите  хъшове се завръщат в кръчмата и нетърпеливо и шумно започват да се хранят. Скоро след това се подхващат и оживени разговори от ежедневието. Под влияние на евтиното кисело вино, което им сипва Странджата, думите им стават по-смели срещу чорбаджиите и турците. 

      Ненадейно пламва спор между Димитрото и Петко Мравката. Едни защитават Димитрото, а други  го обвиняват в предателство срещу чорбаджиите и с викове се опитват да го пропъдят извън кръчмата. Обвиненият заплашва, че ще стреля. В този момент се намесва  Странджата, за да успокои озверелите хъшове.Той им казва, че всички са бедни и презрени и имат право да се сърдят, но нямат право да обвиняват Димитрото в предателство, защото и той е участвал  в битките за отечеството и е народен като всички тях. 

      Вълнение обзема всички, а  Странджата не се стърпява.  Вдига чашата си, и наричайки хъшовете свои братя, споделя радостта си, че е между тях. Споменава  славните незабравени от народа битки  в  България. Споделя, че свободата и саможертвата в името на родината са висша цел за всеки хъш и  само това ще удовлетвори липсите им в чуждата страна.

      Настава всеобщо мълчание. Знаменосецът отново вдига чашата си и продължава. Той сравнява положението на народа с положението на хъшовете и допълва, че докато българският народ е измъчван и позорен от поробителя, хъшовете са поне свободни и не трябва да се отчайват и да вярват, че все някога ще настъпи часът за борба.в името на свободата на родината. Той допълва, че хъшът затова се подлага на мъчения, гладува, бие се и става мъченик и обобщава, че скоро всички ще имат възможността да се бият за родината си.      

      Думите на стария хъш изпълват с  радостен  вик кръчмата. Всички очи грейват от родолюбиви чувства и решителност. Бръчков също се вълнува. Иска  му се да  прегърне всички хъшове, защото вижда в тях висши същества, родени за страдания, за борба и за слава. Вдига чашата си в чест на Странджата. Одобрение от всички среща постъпката му, а  след това  Македонски го представя на присъстващите.
      Обзети от радостни чувства хъшовете запяват родолюбива песен, която излиза извън тясната кръчма и привлича любопитни посетители. След песента  идва учителят Владиков. Той споделя  за предстоящото  представление на пиесата "Изгубена Станка"  в училището и търси актьори сред хъшовете. След като обяснява, че събраните пари от представлението ще бъдат похарчени за наемен убиец на султана, всички хъшове с радост приемат да участват. Учителят бързо разпределя ролите. Последните роли са за  Бръчков, който ще играе Станка,  и Странджата, който получава роля на бюфета. 

     Скоро след това  започва подготовката за представлението.