Описанието на предметната обстановката в кръчмата на Странджата разкрива героичното и славно минало на хъшовете, мрачното им, неславно настояще и надеждите за светлото бъдеще.
Кръчмата представлява дълбока изба, до която се слиза по стръмна и извита стълба. Една опушена и полуразбита лампа дава възможност да се види мизерната и стара подредба в пространството, изпълнено с топъл и задушлив въздух. Първа глава представя знаците на героичното и славно минало в бедното, но уютно пространство на кръчмата.
Към едната стена на мрачното подземие е прикрепена висока полица, чашите и глинените съдове за вино и ракия са подредени върху нея по височина. Описанието на съдовете е свързано с основните жизнени потребности на героите. Те имат нужда от храна и питиета, за да преживеят в чужда страна. Подредеността на съдовете в йерархия е знак за човешките взаимоотношения в повестта. Всички хъшове благоговеят пред думите на най-възрастния герой в повестта.
На срещуположната стена се открояват три популярни литографически картини, изобразяващи боевете на Хаджи-Димитровата чета в България и клетвата на четата на брега на Дунава. Това са картини от славното минало, гордост за всеки родолюбив българин.
Особено внимание заслужава една друга картина, нарисувана грубо с ръка и залепена под горните три. Картината представлява посрещането на четници от един турски първенец с хляб и сол в едно село. Внимание в нея привлича един великан, който държи знаме в ръцете си. Най-отдолу в картината се открояват думите: „Да живее храбрият Странджа – знаменосец!“. Странджата е основният носител на героичното и славно минало.
Внимание заслужават и посетителите на кръчмата- една дружина от шестима души, насядали на одърчето в дъното. Това са хъшовете, в чиито разкази отново се срещаме със славното и героично минало.
Пета глава се противопоставя на първа по отношение на подреденост на обектите в пространството. Внимание привлича описанието на огнището, което е загаснало. Угасналият огън е знак за липса на живот в пространството, знак за смърт. Това се допълва и от опустяването на кръчмата, в която остават единствено Бръчков и Странджата.
Съдовете, шулците и чашите са немити и без ред, лежат повалени по лавицата и дебел пласт прах ги покрива. Липсва йерархия и подреденост в кръчмата. Дебелият пласт прах е знак за безизходност , за глад, за болест и смърт. Това се допълва и от още един предмет в пространството - леглото. Бездействие и статичност, липса на движение царуват вече в оживената преди това в първа глава кръчма.
Въпреки знаците на запустението и смъртта в пета глава е споменат и ковчегът, на чието дъно се намират най-ценните предмети - мемоарът и частта от знамето, на което са останали думите: "...или смърт!". Ковчегът е носител на спомена за славното минало и на надеждата за изход от мрачното съществуване. Докато в първа глава на дъното на избата са описани хъшовете, в пета глава на дъното на ковчега се намират величествените документи от миналото. Мемоарът и знамето са и неразривно свързани с героичните картини от първа глава. Тези документи са връзката между минало, настояще и бъдеще.
В двете глави с голямо майсторство са разкрити тежкото и мизерно съществувание на хъшовете в чужда страна, славното им героично минало, но и неугасващият им стремеж към постигане на светия идеал- свободата на родината.
Коментари
Публикуване на коментар