Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите:
Лирически увод
„Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;”
Ключови думи:
лирически увод, първа част
обвинения за срамното робско минало
роля на израза „нека носим йоще" - съгласие, принадлежност, въведение в покорството, безличното смирение и безропотното послушание на народа
роля на символите - срам, бич, тегло- отнета национална гордост
Началните стихове от първата част на лирическия увод в одата разкриват обвиненията за срамното робско минало на българския народ. Изразът „нека носим йоще" показва самоопределянето на лирическия говорител към миналото и въвежда в покорството, в безличното смирение и безропотното послушание на народа в продължение на векове. Срамът, бичът и теглото са знаците на робството, които погубват и отнемат националната гордост на народа, спират неговия устрем в бъдещето.
*** *** ***
„нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;”
Ключови думи:
лирически увод, първа част
обвинения
"спомен люти от дни на позор"- срамен и болезнен спомен за робството
глаголът „да висне" и сравнението „кат облак", изразът „ в наший кръгозор"- споменът за робството засенчва настоящето
роля на частицата „нека"- формално съгласие на лирическия говорител, но и мълчаливо отричане
Стиховете в първата част от лирическия увод на одата разкриват обвиненията за срамния и болезнен робски спомен на българския народ. Глаголът „да висне" и сравнението „кат облак" изразяват мрачното и тъмно робство, което засенчва настоящето, а изразът „в наший кръгозор" показва родното пространство, от което и е лирическият говорител. Частицата „нека" показва формалното съгласие на лирическия говорител с позорните едностранчиви обвинения, но е и мълчаливо отричане на казаното.
*** *** ***
„нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни;”
Ключови думи:лирически увод, първа част
болка на лирическия говорител
отричаните историческите факти и имена в писаната история - отрича спомена за позорното робство
роля на частицата „нека"- формално съгласие на лирическия говорител, но и мълчалива болка
Стиховете в първата част от лирическия увод на одата разкриват болката на лирическия говорител, породена от обвиненията за позорната робска история на българския народ. Писаната история, която съхранява всички исторически факти и имена през годините, отрича робското минало. Частицата „нека" показва не само формалното съгласие на лирическия говорител с позорните едностранчиви обвинения, но неговата мълчалива болка като защитник на родното.
*** *** ***
„нека Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;”
Ключови думи:
лирически увод, първа част
робско, срамно пространство, обвинители
контрастът Беласица стара и новий Батак - изпитанията за българския народ през годините, византийско и османско робство, трагична, но и героична история
роля на частицата „нека"- формално съгласие и мълчаливо отрицание на лирическия говорител
Стиховете в първата част от лирическия увод на одата разкриват робското и срамно пространство от миналото на българския народ според обвинителите. Контрастът „Беласица стара и новий Батак" противопоставя старата и нова история на България, византийското и османско владичество, тежките, мрачни и трудни, но и героични изпитания пред българския народ. Частицата „нека" показва формалното съгласие на лирическия говорител с позорните едностранчиви обвинения, но разкрива и мълчаливото им отрицание.
*** *** ***
„нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;”
Ключови думи:
лирически увод, първа част
обиден присмех на обвинителите
роля на частицата „нека"- формално съгласие на лирическия говорител
метафората на робството - „хомота стар", поражда присмех, но е и знак за народната саможертва
Стиховете в първата част от лирическия увод на одата разкриват обидния присмех на обвинителите, породен от мрачната робска съдба на народа. Частицата „нека" показва формалното съгласие на лирическия говорител, но и мълчаливо го отрича. Робството, изразено чрез метафората на хомота, е мрачната и срамна история на народа, пораждаща присмех, но е и знак за народната жертвоготовност в борба за свобода.
*** *** ***
„нека таз свобода да ни бъде дар!”
Ключови думи:
лирически увод, първа част
обвинения за свободата като подарена- най-тежкото обвинение
роля на частицата „нека"- формално съгласие на лирическия говорител, но и отричане
подарената свободата - не поражда национална гордост, но поражда болката на лирическия говорител
Стиховете в първата част от лирическия увод на одата разкриват най-тежкото обвинение от робското минало на българския народ за свободата, която е подарена, а не е извоювана. Частицата „нека" показва не само формалното съгласие на лирическия говорител с тежкото обвинение, то е и мълчаливо отричане. Подарената свобода не поражда национална гордост, но поражда болката и възмущението на лирическия говорител.
*** *** ***
„Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;”Ключови думи:
лирически увод, втора част
роля на частицата „нека"- формално съгласие на лирическия говорител, но и яростна защита
миналото - нещо-неопределено, ново-различно от робския срам и позор
националното самочувствие и гордост
Частицата „нека" от втората част на лирическия увод на одата показва само формалното съгласие на лирическия говорител с позорните едностранчиви обвинения на хулителите на родното. Съюзът „но" въвежда в смелата позиция на защитника на родното минало. В историята има нещо ново - неопределено и незнайно, което поражда светлина в мрачния робски свят. Неговата сила е изразена чрез глагола „разтупва", разкриващ развълнуваните от гордост сърца на всички родолюбци.
*** *** ***
„защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;”Ключови думи:
лирически увод, втора част-възхищение и възторг, родно пространство
роля на хиперболизираната метафора на върха- извисяване над робството
роля на епитетите „див, чутовен"-нечовешки, чудноват, величав подвиг на хилядите, които се жертват в името на опазване на родното пространство
Сравнението „паметник огромен" - символ на запазения спомен за героичния подвиг, израз на
национално самочувствие и гордост
Втората част от лирическия увод на одата разкрива възхищението и възторга на лирическия говорител пред силата и величието в родното пространство. Върхът е хиперболизиран и е метафора на извисяване над мрачното и срамно робство. Епитетите „див, чутовен" насочват към нечовешкия, чудноват и величав подвиг на хилядите, които оставят „бели кости и кървав мъх", които се жертват, за да защитят родното пространство. Сравнението „паметник огромен" съхранява спомена за героичния и безсмъртен подвиг в името свободата, изразява национално самочувствие и гордост.
*** *** ***
„защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,”Ключови думи:
лирически увод, втора част-възхищение и възторг, родно пространство
Балканът- символ на родното пространство, извисяване над робството
изразът „вечно живей" - свързва минало, настояще и бъдеще
сравнението „кат легенда грей" утвърждава и обезсмъртява славата пред срама и страха
Втората част от лирическия увод на одата разкрива възхищението и възторга на лирическия говорител пред силата и величието в родното пространство. Балканът като символ на родното пространство, пази спомена за името, което осветлява и извисява мрачната история на българския народ. Изразът „вечно живей" свързва минало, настояще и бъдеще, а сравнението „кат легенда грей" утвърждава и обезсмъртява славата пред срама и страха във времето.
*** *** ***
„едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.”Ключови думи:
лирически увод, втора част-възхищение и възторг, родно пространство
епитетите „ново, голямо, антично"- различното, величаво и древно име в родното пространство, извисяване над робството, замяна на позора, срама и клеветата със слава, саможертва и героичен подвиг
сравнението „като Термопили"-заслужено място на българското в световната история, повод за национална гордост
Втората част от лирическия увод на одата разкрива възхищението и възторга на лирическия говорител пред силата и величието в родното пространство. Епитетите „ново, голямо, антично” разкриват различното, величаво и древно име в родното пространство, което се извисява над мрачното и безславно робство, като заменя срама, позора и клеветата със слава, саможертва и героичен подвиг. Сравнението с Термопили показва заслуженото място на българското в световната история и възкресява националната гордост.
*** *** ***
Същинска част
„О, Шипка!”
Ключови думи:
преход от лирически увод към същинска част-възклицателно обръщение към връх Шипка
роля на риторичното възклицание - голямата болка на лирическия говорител за саможертвения подвиг на младите българи и възторгът пред величавото им дело
върхът като символ на възвисеност над робството и пораждане на национална гордост
Преходът от лирическия увод към същинската част на одата е възклицателното обръщение към връх Шипка - символът на родното пространство, където се пази споменът за историческите събития. Във възклицанието се съдържат едновременно и голямата болка на лирическия говорител за саможертвения подвиг на младите българи, и възторгът пред величавото им дело. Върхът е символ на героичния подвиг на опълченците, който измива позора и срама от мрачното минало и възкресява националната гордост.
*** *** ***
„Три деня младите дружини
как прохода бранят.”
Ключови думи:
същинска част
конфликт между поробител и поробен, насилник и защитник
три дена-знак за устойчивост и сила, връзка между минало, настояще и бъдеще
„млади дружини"- сила, непреклонност, единност, целеустременост
проходът- гранично място между страх и смелост, позор и слава, забрава и подвиг, между минало, настояще и бъдеще.
Същинската част на одата въвежда в битката между поробителя и смелите защитници на върха - опълченците. Числото три е символ на сила и устойчивост, на връзка между минало, бъдеще и настояще. Защитниците на върха са „младите дружини"- силни, непреклонни, решителни, целеустремени и единни българи, готови с цената на живота си да опазят родния проход. Проходът е граничното пространство между страх и смелост, позор и слава, забрава и подвиг, между минало, настояще и бъдеще.
*** *** ***
„Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.”
Ключови думи:
същинска част
конфликт между поробител и поробен, насилник и защитник
одухотворената природа-активност, помощ за опълченците
роля на наречието „трепетно"/хипербола на природата - вълнение в решителния час
защитата на родното и свободата са основни ценности
Същинската част на одата въвежда в битката между поробителя и смелите защитници на върха - опълченците. Родната природа е одухотворена и активно се включва в подкрепа на опълченците. Наречието „трепетно" изразява вълнението ѝ в решителния час. Внушава се идеята, че защитата на родното и извоюването на свободата са основни ценности, които обединяват всичко.
„Пристъпи ужасни!”
Ключови думи:
същинска част
риторично възклицание-болка на лирическия говорител от неравната битка
конфликт между поробител и поробен/ насилник и защитник/ турци и опълченци
епитетът „ужасни"-страховита атака, многоброен поробител
смелост и жертвоготовност в името на свободата
Риторичното възклицание от същинската част на одата разкрива болката на лирическия говорител, породена от неравната и нечовешка битка между опълченците и турските орди. Епитетът „ужасни" описва страховитата атака на поробителя. Опълченците са шепа храбреци, изправени пред неудържимия и многоброен поробител. Внушава се идеята за смелостта и жертвоготовността на младите опълченци в името на идеала- свободата на родината.
*** *** ***
„Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива. ”
Ключови думи:
същинска част
контраст малобройни опълченци и многобройни поробители
многоброен и силен противник, безлични и хаотични тълпи
градацията "и тела я стелят, и кръв я залива"-метафора на смъртта
смелост и жертвоготовност на опълченците, чест и достойнство
Стиховете от същинската част на одата разкриват контраста между многобройния враг и малобройните опълченци, като утвърждават смелостта и жертвоготовността на опълченците в защитата на родното пространство. Поробителите са представени като "гъсти орди", безлични и хаотични тълпи, не се спират пред непристъпния склон и многократно нападат бранителите на върха. Градацията „и тела я стелят, и кръв я залива" е метафората на смъртта, която не сломява младите опълченци, готови до последния си дъх да защитят честта и достойнството си.
*** *** ***
„ Бури подир бури! Рояк след рояк!”
Ключови думи:
същинска част
риторичните възклицания изразяват неравната битка с поробителя
роля на повторенията- размери и сила на поробителя/злото/врага
смелост и жертвоготовност на опълченците
Риторичните възклицания разкриват представата за неравната битка между врага и смелите опълченци. Турците са представени като бури и рояк, те са многобройни, разпръснати безлични маси. Повторенията разкриват размерите и силата на злото, което не сломява родолюбивия дух на младите опълченци. Внушава се идеята за смелостта и жертвоготовността на младите опълченци в името на защита и на свободата на родината.
*** *** ***
„ Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"...”
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"...”
Ключови думи:
същинска част
представа за поробителя/ контраст с опълченците
роля на епитета „безумний"- жестокост приравнена с лудост
липсващите обръщения - обезличаване, фанатично изпълнение на заповеди
определението на опълченците като раи- грубост, принизяване, неспособност на турския водач да види смелостта и жертвоготовността на опълченците
Стиховете от същинската част на одата допълват представата за поробителя, която контрастира с представата за защитниците на прохода. Епитетът „безумний", с който е определен водачът на турците, показва, че жестокостта е равна на лудост, на нетрезво мислене. Липсващите обръщения в думите му показват, че войниците му са обезличени и са способни да изпълняват единствено дадените заповеди. Обезумелият враг определя грубо и принизително опълченците като раи, без да се замисля, че на върха са не вече покорните, а осмелилите се българи, готови да защитят родното. Думите внушават, че безсмисленото желание за превземане, за жестокост и насилие са пречка за разбиране на важните истини.
*** *** ***
„ И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Аллах!" гръмовно въздуха разпра.”
Ключови думи:
същинска част
представа за поробителя/контраст с опълченците
ордите- обезличаване, фанатично изпълнение на заповеди, упование във всевишни сили
Стиховете от същинската част на одата допълват представата за поробителя, която контрастира с представата за опълченците. Ордите са обезличени и са способни да изпълняват единствено дадените заповеди. Яростните им викове са знак за жестокост, за фанатично следване на повелите и за липсващи ценности, за които да се жертват. Думите внушават, че жестокостта, насилието и сляпото подчинение не водят до истински героизъм.
*** *** ***
„Върхът отговаря с други вик: ура!”
Ключови думи:
същинска част
представа за опълченците/контраст с поробителя
пространство горе-долу, опълченци-поробител
одухотвореният образ на върха- връзка с опълченците, символ на единство
думата "ура"- повдигане на духа, вяра в собствените сили, готовност за саможертва , истински героизъм
Стиховете от същинската част на одата допълват представата за опълченците, която контрастира с представата за поробителя. Опълченците са там на върха, горе, докато поробителят е принизен в пространството долу. Одухотвореният образ на върха е израз на връзката му с опълченците, символ на единството между борец и родина. Само една дума „ура"е в състояние да изрази готовността на младите опълченци за смела защита на родния връх. Думите внушават, че силата на думите повдига човешкия дух, който води до истински героизъм.
*** *** ***
„И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи....”
Ключови думи:
същинска част
възторг и възхищение на лирическия говорител
саможертва на опълченците
метафората на дъжда- връзка с опълченците, символ на единство
индивидуалните черти - собствените сили, готовност за саможертва, истински героизъм, чест и достойнство, самочувствие и гордост
Стиховете от същинската част на одата разкриват възхищението и възторга на лирическия говорител от смелата саможертва на опълченците. Метафората на дъжда изразява не само жертвоготовността на защитниците на върха, но показва и единството им с природата в решителния час. В драматичната битка се разкриват индивидуалните черти на родолюбците и това ги отличава от безличните поробители. Всеки един от тях е готов да пожертва живота си, за да защити честта и достойнството си, да защити родното пространство и да постигне всеобщо самочувствие и гордост.