Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите:
I част
„ Аго, за бога, направи това добро, помисли, че и ти имаш деца!... ”
Ключови думи:
отношение към хората
смелост
помощ, молба
добро, поколения,
роля на обръщението-почит и уважение, но и подбуда за добротворство
роля на възклицателното изречение-решителност, непримиримост
Илийца отправя последната си молба към Хасан ага, с която смело изразява отношението си към хората. Тя вярва, че стореното добро се връща в поколенията. Обръщението към турското заптие е знак за почит и уважение, но е и подбуда за добротворство. Възклицателното изречение внушава идеята за непримиримостта и решителността на българката във време на страх и покорство, като утвърждава естествените човешки чувства над всичко.
*** *** ***
II част
„ При всичко, че лошо време беше сега, тя тръгна днес за черепишкия манастир ...”
Ключови думи:
опасно време
робство
майчино чувство
добро
роля на метафората „лошо време"
Метафората „лошо време беше сега” напомня за разбитата чета на Христо Ботев и за времето на робството. Историческите събития не са безразлични за баба Илийца. Тя е наясно с опасното време и знае, че пътят до манастира крие рискове. Водена от майчиното си чувство и от мисълта за доброто, тя не мисли за собствената си сигурност, защото трябва да спаси два живота - на болното си внуче и на младия четник, който я чака в гората.
*** *** ***
„ Бабо, хляб! Умирам от глад! ”
Ключови думи:
отчаяние и надежда
молба и изпитание в опасното време
добродетели
роля на възклицателните изречения и обръщението- глад, нужда, молба
Възклицателните изречения и обръщението са израз на отчаянието и безизходното положение, в което се намира младият четник. Жестокият глад го принуждава да се покаже пред баба Илийца и да потърси помощ от непознатата челопеченка. Молбата е изпитание и за четника, който търси надежда за оцеляване във време, в което се отнемат невинни човешки животи, и за Илийца, която следва вярно човешките и християнските добродетели.
*** *** ***
„ От ония е, дето ги гонят сега!... Боже господи!”
Ключови думи:
мисли/вътрешен монолог
историческите събития
роля на показателното местоимение „ония"
роля на възклицателните изречения
страх, изненада, самообладание
Мислите на баба Илийца разкриват, че тя не е безразлична към историческите събития. Изненадана от появата младото момче в церовата гора, тя не показва уплахата си, а вярна на християнските традиции се обръща към Бог. Челопеченката разбира по четническите дрехи на момъка, че пред нея е застанал един от ония български бунтовници, преследвани от турците. Старата жена запазва самообладание въпреки изненадата и страха и продължава по пътя към доброто.
*** *** ***
„Там е огън сега- ще го предадат на турците.”
Ключови думи:
робско време
изпитания
страх
предателство
несигурност, жестокост
Мислите на старата жена разкриват страшното робско време. Българският народ е подложен на жестоки изпитания. Страхът оковава сърцата на повечето българи и ги превръща в предатели. Баба Илийца знае, че младият четник не може да се скрие в Челопек, защото селото ѝ е място на жестокости и несигурност.
*** *** ***
„ И хляб ще ти донеса, и някоя друга дреха... с тия не бива. ”
Ключови думи:
християнски ценности
дълг към родината
надежда
отговорност и загриженост
обещание
Вярна на християнските ценности, Илийца знае, че не трябва да се изоставя човек в беда. Тя знае също, че младият бунтовник е тръгнал да рискува живота си в името на родината. Осъзнава също, че единствената му надежда в часа на срещата им е тя. Като истинска християнка и родолюбива българка героинята е искрено загрижена за живота на четника и затова поема отговорност за опазването му, като му обещава да му донесе хляб и дрехи.
*** *** ***
„Ние сме христиени.”
Ключови думи:
християнска вяра и робство
дълг, състрадание и милосърдие
роля на личното местоимение „ние"
Християнската вяра във вековете на робство съхранява националните и морални ценности, обединява българите срещу жестокостта на друговерците. Личното местоимение „ние" разкрива общата принадлежност на Илийца и четника към християнството. Героинята изпитва дълг, състрадание и милосърдие към друго човешко същество, защото това повелява християнският морал – да бъдеш полезен на ближния си, да не изоставиш човек в беда.
*** *** ***
„ Да направя това добро... клетнику! Какъв беше!”
Ключови думи:
добро
християнско милосърдие
съчувствие и загриженост
възхищение, жертвоготовност
Баба Илийца бърза към манастира, твърдо решена да помогне на четника в гората. Решението ѝ да помогне е не само израз на християнското милосърдие, на майчината загриженост и на съчувствието ѝ към клетия бунтовник. То се свързва и с възхищението на старата жена пред смелостта на момъка, тръгнал да жертва живота си в името на родината си.
*** *** ***
„ Беки и Бог се умилостиви и поживи детето”
Ключови думи:
добро
християнско милосърдие
съчувствие и загриженост
вяра и надежда
Баба Илийца бърза към манастира, твърдо решена да помогне на четника в гората. Решението ѝ да помогне е израз на християнското милосърдие, на майчината загриженост и на съчувствието ѝ към клетия бунтовник, но също така то изразява и нейната дълбока вяра в силата на Бог. Тя вярва, че в манастира ще постигне доброто както за четника, така и за болното си внуче.
*** *** ***
„ ...божичко, закрили го, българин е, тръгнало е за християнска вяра курбан да става.”
Ключови думи:
християнска вяра
родолюбие/патриотизъм
саможертва/жертвоготовност
роля на обръщението
свещен дълг
българин
За баба Илийца християнските ценности са свързани с родолюбивите. Християнството е израз на националната принадлежност, на българското. В името на родното и на вярата четникът е поел по пътя на саможертвата. Като истинска християнка и родолюбива българка старата жена се възхищава на смелостта му и се чувства длъжна да му помогне. Обръщайки се към Бог, Илийца утвърждава идеята, че саможертвата за родината и вярата са свещен дълг за всеки българин.
*** *** ***
„И тя бързаше сега с утроена сила, за да спаси, ако даде Бог, два живота.”
Ключови думи:
решение
манастир, Бог, святост
отговорност, дълг
човеколюбие, християнство, родолюбие
роля на глагола "бързаше"
роля на хиперболата/преувеличението
Като излага собствения си живот на опасности в робското време, Илийца решава да спаси два живота - на болното си внуче и на отчаяния четник в гората. Тя бърза към манастира и вярва, че Бог ще я закриля в решението ѝ, защото е свещена отговорност в името на човеколюбието, християнството и родолюбието. Глаголът „бързаше" и преувеличената сила на героинята разкриват голямото желание за осъществяване на свещения ѝ дълг.
*** *** ***
III част
„ Нощта вече покриваше с тъмното си було Черепишкия манастир.”
Ключови думи:
роля на метафората на нощта и на епитета „тъмно”- предстоящата промяна в манастира
страх, грубост, безразличие
безнадеждност
Метафората на нощта и епитетът „тъмно” показват промяната, която ще настъпи в светата обител. От място на любовта, на вярата, на духа и на спасението той ще се превърне в крепост на страха, на грубостта и на безразличието. В него няма място за помощ, за съпричастност и за надежда да бъдат спасени два живота.
*** *** ***
„Спеше и манастирът, глух и пустинен.”
Ключови думи:
роля на метафората
роля на епитетите
страх, грубост, безразличие
безнадеждност
Метафората „спеше манастирът” и епитетите „глух и пустинен” показват промяната, която е настъпила в светата обител. От място на любовта, на вярата, на духа и на спасението той се е превърнал в крепост на страха, на грубостта и на безразличието. В него няма място за помощ, за съпричастност и за надежда да бъдат спасени два живота.
*** *** ***
„Някои от „ония" трябва да бъдат?”
Ключови думи:
контраст/противоположност
страх, грубост, безразличие
исторически събития
турци и четници/борци за свобода
Страхливият и сприхав калугер Евтимий е в контраст със смелата и родолюбива българка, защото е загрижен единствено за собствения си живот в затвореното пространство на манастира. Безразличен и чужд е към историческите събития извън манастира. Показателното местоимение „ония" във въпроса му е израз на липсата на родолюбиви чувства и смелост, защото за него турците и борците за свобода са еднакво опасни.
*** *** ***
„ Да те вземат рогатите! Какво търсиш тука, Илийце?”
Ключови думи:
манастирът - символ на злото
богохулство
ценности
грубост, безверие, егоизъм
Манастирът от символ на доброто и вярата се превръща в символ на злото и на страхливците. Виждайки Илийца, загриженият за собствения си живот калугер, нарушава свещеното пространство на Бог, като споменава дявола. Човешките и християнски ценности като любов, вяра и състрадание са забравени и заменени от грубостта, безверието и егоизма на монаха.
*** *** ***
„Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко.”
Ключови думи:
ценности
добро, вяра, надежда
чудо, спасение
Потърсила последна надежда в манастира за болното си внуче и решена да помогне на четника, баба Илийца се сблъсква с робския страх на калугера Евтимий. Вярна на християнските традиции тя припомня на забравилия обета си пред Бог и пред хората монах, че доброто, вярата и надеждата могат да породят чудо. Думите на смелата българка отричат способностите на страхливия и груб калугер и утвърждават божията сила като символ на спасението.
*** *** ***
„ Луда си ти, караш ни да отваряме манастира посред нощ, да влязат бунтаджиите, да ни дойдат турците, да изпати манастирът!”
Ключови думи:
различност -лудост
страшно време
жертвоготовност, смелост, дълг
егоизъм, страх
Смелата българка е различна от сърдития монах Евтимий, в началната среща между двамата в трета част на разказа. Тя е определена като луда от него, защото в страшното време се осмелява да тръгне да търси спасение за два живота. Жертвоготовността, смелостта и чувството за дълг на старата жена се противопоставят на егоизма, страхливостта и забравения дълг на калугера, на неспособния за лудост човек.
*** *** ***
„Та то е умряло!”
Ключови думи:
страх, егоизъм
загубване на човешкото
безразличие, безчувственост, неразбиране
безнадеждност, безверие
Страхът на калугера не само го отдалечава от дълга му като истински Божи служител, той загубва и човешкото в себе си, защото е неспособен да разбере човешката мъка. Безучастен и равнодушен е към мъката на отчаяната челопеченка. Думите му не успокояват и не дават надежда, но нараняват и обезверяват разтревоженото майчино сърце.
*** *** ***
„ Ако му е писано да оживее, ще оживее ... ”
Ключови думи:
страх, егоизъм
сила на молитвата
лицемерие
Страхът и егоизмът на Евтимий го отдалечават от дълга му като истински Божи служител. Той не вярва в чудотворната сила на изречената молитва. Животът на малкото дете зависи от външни обстоятелства, но не и от силата на молитвата. Думите му внушават идеята за лицемерния представител в Божия храм, за когото молитвата има сила, когато е застрашен собственият му живот.
*** *** ***
„Селянката му целуна ръка, като остави в нея два гроша.”
Ключови думи:
благодарност
добро и дълг
обич, разбиране, съпричастие, отговорност
материална стойност
Израз на искрената благодарност на баба Илийца за прочетената молитва са целуната ръка на монаха и оставените в нея два гроша. Калугерът, който е способен да отказва помощ на човек в беда, не е способен да откаже оставените пари. Изречението внушава идеята за доброто и дълга, които се измерват не с обичта, съпричастието, разбирането и отговорността, а с материалната им стойност.
*** *** ***
„ Нали сме христиени...”
Ключови думи:
християнски ценности
обща вяра
отговорност
съпричастност и помощ
С думите си баба Илийца се опитва да припомни на забравилия калугер значението на християнските ценности. За смелата българка общата вяра е достатъчна, за да поеме лична отговорност за живота на четника. Ето защо тя вярва, че в името на християнството ще срещне съпричастност и помощ от страна на отец Евтимий.
*** *** ***
„ Какво ще обаждаш и какви христиени?”
Ключови думи:
егоизъм
отричане
лична изгода
съпричастие, разбиране и помощ
С думите си отец Евтимий разкрива себе си като самозабравил се в своя егоизъм Божи служител. Той открито отрича принадлежността си към вярата, в името на която баба Илийца, забравяйки за себе си, е готова да помогне на непознатия момък. За страхливия монах християнството е лична изгода, даваща му спокойствие в светата обител, но не и на съчувствие, разбиране и помощ за чуждия живот.
*** *** ***
„ Страх и гняв се изобразиха по лицето на намръщения монах.”
Ключови думи:
външен вид
страх, гняв, егоизъм
ценности
вярност, дълг
страх, гняв, егоизъм
ценности
вярност, дълг
Външният вид на калугера Евтимий разкрива неговите мисли и действия. Неизвестното и потайното извън манастира буди у него страх и гняв, събужда егоизма му за самосъхранение. Той е лишен от всички човешки, християнски и родолюбиви ценности. Грозна и отблъскваща е цялата същност на калугера, защото е забравил да бъде верен на дълга си към Бог и към човек.
*** *** ***
„ Не искам нищо да чувам, ни да ми обаждаш.”
Ключови думи:
неизвестно, потайно, неназовано
исторически събития
свобода
родоотстъпник, вероотстъпник
исторически събития
свобода
родоотстъпник, вероотстъпник
Неизвестното, потайното и неназованото извън манастира за Евтимий не съществува. Той е безчувствен към историческите събития, не се интересува от борбите на народа за свобода. Егоизмът и страхът затъпяват всичките му сетивности и го превръщат в родоотстъпник и лицемерен служител на Бога.
*** *** ***
„Ти си луда!”
Ключови думи:
обет/обещание
жертвоготовност, смелост, дълг , духовно извисяване, различност -лудост
егоизъм, страх, сприхавост, дребнавост
страшно време
Смелата българка е определена за втори път като луда от страхливия Евтимий, защото е решена да изпълни докрай дадения обет пред четника. Лудостта на старата жена се изразява в различността ѝ, в духовното ѝ извисяване над дребнавата, сприхава и страхлива душа на калугера. Жертвоготовна, смела и с чувство за дълг, баба Илийца се извисява над егоизма, страха и забравения дълг на калугера, неспособен на лудост в страшното време.
*** *** ***
„ Луда не луда, ще вървя”
Ключови думи:
жертвоготовност, смелост, обет, извисяване, категоричност
егоизъм, страх, дълг
страшно/лошо/опасно време
Изречените от монаха думи преди това, че е луда, не я отчайват, обиждат или спират. Смелата и жертвоготовна българка е убедена, че трябва да помогне на четника. Думите на баба Илийца са категорично потвърждение, че е готова да тръгне по пътя на доброто в опасното време. Така старата жена се извисява над егоизма, страха и забравения дълг на калугера, който отказва да помогне в страшното време.
*** *** ***
„ Хай върви си - каза той.”
Ключови думи:
егоистично мислене, лично спокойствие
кратки думи
загриженост/съчувствие/разбиране
безчувственост/безразличие/студенина, грубост
Неизказаната тайна на баба Илийца крие опасности за егоистичното мислене на калугера Евтимий. Монахът бърза да отпрати по-скоро челопеченката, за да постигне личното си спокойствие. Бързо изречените кратки думи изразяват не загрижеността към старата жена, а голямото бездушие, студенина и грубост на лицемерния калугер.
*** *** ***
„ Портата се хлопна зад нея и заключи.”
Ключови думи:
портата - между добро и зло
роля на глаголите- връзка с Евтимий
роля на последното изречение в трета част
смелост, решителност, себеотрицание
Манастирската врата е граница между доброто и отказът от него. Глаголите в изречението са в пряка връзка с гнева и със затвореното за чуждата болка сърце на калугера Евтимий. Излязла от манастира, баба Илийца е сама срещу опасностите в размирното време. Последното изречение от трета част на разказа отрича страха и егоизма и утвърждава смелостта, решителността и себеотрицанието по пътя към доброто.
*** *** ***
IV част
„Баба Илийца тръгна из нощта за към Искъра, зад който я чакаше сега бунтовникът.”
Ключови думи:
роля на първото изречение - време и пространство
роля на предлога „из"- безпомощност, лутане
нощта- символ на опасност, неизвестност и самота
добро, смелост, решителност, себеотрицание
Първото изречение от четвърта част на разказа въвежда във времето и пространството на действието. Употребеният предлог „из" загатва за безпомощното търсене на изход от героинята на брега Искъра. Нощта разкрива не само знаците на лошото и опасно време, на неизвестностите и изпитанията, пред които смелата българка ще се изправи, но загатва и за самотата ѝ по пътя към доброто.
*** *** ***
„ Планинските самотии спяха, дива тишина царуваше в природата...”
Ключови думи:
роля на природната картина - време и пространство, самота, тревога
роля на глаголите - неподвижност, безразличие
роля на съня и тишината - самота и тревожност
Природната картина в началото на четвърта част въвежда във времето и пространството на действието, като загатва и за самотната и разтревожена душа на баба Илийца по пътя ѝ към спасението на четника. Чрез глаголите се разкрива застиналото, мрачно, безизходно и безразлично пространство, в което се намира старата жена. Сънят и тишината загатват за времето и за самотата и тревогите на смелата българка, тръгнала да спасява живота на Ботевия четник.
*** *** ***
„ Отдясно стигаха кучешки лаеве из Лютиброд.”
Ключови думи:
тишина, кучешки лай
опасност, изпитание
историческо време
предателство
смелост и самота
Мрачната и тягостна картина на тишината в началото на четвърта част се нарушава от долитащия кучешки лай от Лютиброд. Опасността и изпитанията дебнат баба Илийца навсякъде. Кучетата напомнят на старата жена, че селото не е безопасно и е пълно с предатели. Смелата челопеченка знае, че трябва да премине сама през най-трудното си изпитание - да спаси живота на четника.
*** *** ***
„В колибата нямаше никой...”
Ключови думи:
лошо време
робски страх
опасност, изпитание
историческо време
смелост и самота
добро
Думите въвеждат в смутното и тревожно лошо време, когато всички са обзети от робския страх. Страхът е причина ладиярят да напусне колибата си. Липсата на живот наоколо загатва, че баба Илийца трябва да се изправи сама срещу изпитанията, като преодолява страха и ужаса си по пътя към доброто.
*** *** ***
„Що да чини?”
Ключови думи:
роля на повторения въпрос
душевно притеснение
изход от ситуацията
смелост и самота
добро
Натрапчиво повтаряният от баба Илийца въпрос в четвърта част разкрива нейното душевно притеснение, но и твърдото ѝ решение по-бързо да намери изход от ситуацията. Стара жена е отново сама пред новото изпитание, тя знае, че няма връщане назад. Смелата българка трябва сама да премине през мътния Искър, за да изпълни обета си към младия четник-да направи добро, да спаси живота му.
*** *** ***
„ ...тя бе съвсем забравила детето! ”
Ключови думи:
риторично възклицание
изключителен избор
личен дълг
дълг към родината
себеотрицание/ саможертва
Риторичното възклицание „тя бе съвсем забравила детето!” в четвърти епизод откроява изключителността на избора на родолюбивата българка. Илийца забравя за своята голяма лична болка- болното си внуче, за да помогне на непознатия четник. Личният дълг се превръща в дълг към родината, защото Илийца е не само християнка, но и родолюбива българка, а себеотрицанието в името на родината е висша ценност.
*** *** ***
„ Тя удвои, утрои усилията си, нейните изпечени селски ръце се напънаха, мишците ѝ сдобиха стоманена пъргавина и сила, кокалите ѝ изпращяха от напрягане и горещ пот рукна от лицето ѝ.”
Ключови думи:
първа кулминация
физическа сила
роля на хиперболата, градацията, епитетите
себеотрицание, човек, родина
В четвърта част е разкрита първата кулминация на разказа - титаничната борба на баба Илийца със забития в земята кол. На изпитание се подлагат физическата и духовната сила на старата жена. Хиперболата в описанието, градацията и епитетите в действията ѝ показват изключителната сила на старата жена, готова на саможертва в името на човек и родина.
*** *** ***
„Синджирът глухо издрънка в тишината.”
Ключови думи:
робски страх
синджирът като символ
роля на глагола-гласът на смелия и борбен човек
победа над поробител, родоотстъпник, предател
Старата жена спечелва битката с невъзможното, изваждайки забития кол от земята. Символ на освободения човешки дух, на победата над робския страх е освободеният от кола синджир. Глаголът „издрънка" е гласът на смелата и борбена българка изправила се сама срещу страха и ужаса в лошото време. Думите утвърждават победата на обикновения човек над поробителя, над родоотстъпника и предателя.
*** *** ***
V част
„Добър ти вечер, момче. Нà. ”
Ключови думи:
втора среща в церовата гора
топлота, доверие, спокойствие, майчино чувство
роля на поздравяването и обръщението
роля на частицата
Думите бележат началото на втората среща между баба Илийца и скрития в церовата гора Ботев четник. Те са израз на сърдечност и топлота. Поздравяването и обръщението „момче” изразяват спокойствието, доверието и топлото майчино отношение на старата жена към младия четник. Частица „Нà” разкрива естествената човешка реакция и загриженост на възрастната жена, която знае, че първо трябва да подаде хляб, защото четникът има нужда да възвърне загубените си сили.
*** *** ***
„Взех манастирско скришом, боже, прощавай, грях сторих...”
Ключови думи:
откраднатото като грях
опрощение
християнка
откраднатото в името на доброто и човеколюбието
Подавайки на премръзналия от студ четник откраднато от манастира калугерско расо, баба Илийца разбира, че е извършила голям грях. Тя моли Господ за опрощение на греха ѝ, но знае, че го е сторила с мисълта да помогне на младото момче. Като добра християнка е сигурна, че Бог ще я разбере и ще ѝ прости, защото основният мотив за открадването е човеколюбието ѝ.
*** *** ***
„Синко, ти не можеш да вървиш- каза му тя, - дай си пушката да ти олекне.”
Ключови думи:
загрижено майчино сърце
страдание, умора, изтощение
себеотрицание, готовност за помощ
роля на обръщението
милосърдие, добро - основни ценности
Думите на баба Илийца разкриват загриженото майчино сърце, изпълнено с искрена доброта и съчувствие към страданието на младия момък и утвърждават себеотрицанието в името на доброто. Въпреки изтощението и умората си, тя с готовност поема пушката от ръцете му и го подкрепя, за да може по-лесно да върви, а обръщението „Синко” показва искреното ѝ съчувствие. Думите внушават идеята, че в страданието си хората се сближават повече, а милосърдието в такива моменти извисява духовно.
*** *** ***
„ Върви, върви, стягай се, момче.”
Ключови думи:
загрижено майчино сърце
страдание, умора, изтощение
морална подкрепа, надежда и вяра
роля на обръщението
роля на повелителните глаголи
Виждайки изтощението и умората на младия четник, поела лична отговорност за запазването на живота му, баба Илийца разбира, че трябва да му възвърне надеждата и вярата. Чрез повелителните глаголи тя го подканва да не се предава и да не се отчайва, да обедини в едно дух и тяло, за да се спаси от безизходната ситуация по-бързо. Обръщението е знак за доверие, близост и загриженост. Думите внушават идеята, че в страданието си хората не трябва да падат духом и че моралната подкрепа е най-важната добродетел за обезверения човек.
*** *** ***
„ Къде ще се дяна, бабо, сега?”
Ключови думи:
страдание, отчаяние, безверие
изход от ситуацията
роля на обръщението
роля на наречието „сега"
роля на глагола „дяна"
несломима сила на духа
Въпросът на четника показва неговото отчаяние и безверие. Той е несигурен, без цел и посока, тревожно търсещ изход от ситуацията. Обръщението показва доверие и топли чувства към старата жена и разкрива, че само тя може да му помогне. Наречието „сега" отново напомня за лошото, робско и опасно време, когато всеки се е скрил и се е превърнал в предател, а глаголът „дяна" допълва представата за четника, който няма място в робския свят. Думите внушават идеята за обезверения човек, който трескаво търси изход от страданията си и извисяват несломимата сила на духа му.
*** *** ***
„ Как къде? Ами у дома!”
Ключови думи:
загрижено майчино сърце
риск, опасности
морална подкрепа, надежда и вяра
категорично решение
домът
Думите на баба Илийца потвърждават твърдението, че въпреки изпитанията надеждата я има. Осъзнавайки рисковете на опасното време, тя знае, че трябва да помогне и затова категорично дава надежда на четника, че може да го скрие в своя дом. Домът е крепост срещу страха, самотата и безразличието. Думите внушават идеята за смелия човек, който въпреки рисковете, поема отговорността да бъде човек и да помага.
*** *** ***
„Бабо, благодаря ти, ти си добра жена!”
Ключови думи:
признателност, благодарност
роля на обръщението
спасение, майка, истинска българка
преклонение, себеотрицание, ценности
Бунтовникът скланя глава в синовна признателност и благодарност над напуканата ръка на баба Илийца. Обръщението към старата жена е израз на дълбоко уважение и признателност за доброто, на което е способна Илийца. За четника тя е майка, спасител, истинска българка, готова на саможертва. Думите внушават идеята за преклонението пред подвига на смелия човек, който е готов на себеотрицание в името на висши ценности като човеколюбие и патриотизъм .
*** *** ***
„Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят ...”
Ключови думи:
опасност, риск
страх, жестокост, предателство, родоотстъпничество
родолюбие, свобода, чест, достойнство, саможертва
Смелата българка Илийца осъзнава, че приютяването на четника в дома ѝ крие големи опасности. Знае, че страхът сред народа поражда жестокост, предателство и родоотстъпничество. В думите ѝ е внушена голямата истината за всички българи, осмелили се да нарушат робското статукво, заплащайки с най-висока цена за това - с честта, достойнството и живота си.
*** *** ***
„...поразил ги господ - и в село ги има.”
Ключови думи:
сравнение първа-пета част
смирение, мълчание, смелост
омраза, неприязън
българският народ - порив за свобода
Докато в първа част на разказа баба Илийца понася стоически обидите и ругатните на заптиетата, в пета част, застанала до бунтовника, смело споделя омразното си отношение към насилниците. За нея турци и черкези са еднакво виновни за отнетата народна свобода, за разбитата чета на бунтовника, за смъртта на българските борци. Думите ѝ са обобщение на порива към свобода на целия български народ.
*** *** ***
„Защо ви трябваше вам, момчета? Тая пуста царщина тъй ли се лесно разсипва!... Изтрепаха ви като пилци”
Ключови думи:
загриженост, болка
борци и поробител
царщината символ на робство
Думите представят загрижеността на баба Илийца за смелите Ботеви юнаци, дръзнали да се изправят срещу многочисления поробител. „Царщината” е символ на робството, със силни и здрави устои във времето. Челопеченката знае, че робството не се премахва с една чета и това поражда болката ѝ за ненужно пролятата кръв.
*** *** ***
„ Селянката се окахъри, да имаше крила, щеше да го вземе и да хвръкне с него. ”
Ключови думи:
загриженост, тревога, желание
роля на глагола „окахъри”
роля на метафората на птицата
Думите представят разтревоженото майчино сърце на баба Илийца и огромното ѝ желание за преодоляване на изпитанието. Глаголът „окахъри” разкрива тревогата на старата жена, че няма да успеят преди зазоряване да стигнат до селото. Метафората на птичия образ показва огромното ѝ желание по-бързо да направи и невъзможното, за да помогне на четника.
*** *** ***
„ О, мамке! Та то е умряло, ръчиците му лед!”
Ключови думи:
болка, мъка, обич
роля на възклицанието
роля на умалителната дума
изпитание, страдание, извисяване на човешкия дух
Думите на баба Илийца разкриват огромната ѝ болка, когато устремена да изпълни дълга си на българка, забравя за болно си внуче. Възклицанието „О, мамке!" разкрива съкрушението и болката на старата жена, а умалителната дума „ръчиците” разкрива едновременно безкрайната ѝ обич и голямата ѝ мъка. Думите внушават идеята за пътя устремения към доброто силен човек, който е поставен на неочаквани изпитания, и в страданието и болката си постига пълно извисяване на духа.
*** *** ***
„Момче, крий се хубаво днес. Довечера - пак тук, та да те намеря...”
Ключови думи:
втора кулминация, духовна сила
лично страдание
грижа и помощ за другия
общочовешки и национални ценности
себеотрицание
Думите бележат втория кулминационен момент в разказа, разкривайки изключителната духовна сила и издръжливост на баба Илийца. В мига на най-голямото си страдание, трагедията от загубата на болното дете, тя надмогва себе си и намира нови сили, за да изяви грижата си за другия, да помогне на младия четник. Думите внушават идеята за съхраняването на непреходните национални и общочовешки ценности с цената на себеотрицанието.
*** *** ***
VI част
„Тая сутрин майското слънце се показа радостно от чистото небе, няколко дена все облачно и дъждовно.”
Ключови думи:
развръзка
контрастна картина с предходните
слънцето - символ на светлина, надежда
свобода
Първото изречение от шеста част бележи развръзката в сюжетното действие на разказа, като представя контрастна природна картина на предходните части. На зловещите мрачни нощни картини се противопоставя на ведрото майско слънце - символ на светлина, красота и надежда. Слънцето е надежда, както за спасението на четника, така и надежда за предстоящото освобождение на българския народ. Думите внушават идеята за мрачното робство, което скоро ще се премахне със светлината на свободата.
*** *** ***
„...погледът му, зверски и лют...”
Ключови думи:
описание
жестокост, нечовешко, животинско
олицетворение на злото
В описанието на Джамбалазът се представят жестокостта и нечовешките качества на поробителите. Епитетите „зверски и лют" превръщат черкезкия водач в олицетворение на животинското, на насилника и на разрушителя. Джамбалазът е олицетворение на злото, на робството. Думите внушават идеята за нечовешкото, грозното и отблъскващото в природата на поробителя.
*** *** ***
„Един папаз-комита!”
Ключови думи:
решителност и смелост
родолюбие, саможертва
символите на саможертвата- расото и четническите дрехи
изключителен подвиг, чест
Четникът, който отчаяно търси помощ в началото на разказа, в края на творбата проявява своята решителност и саможертва в името на висшите си идеали. Удивени, поробителите виждат, че срещу тях се е изправил в битка само един човек. Калугерското расо и четническите дрехи се превръщат в символи на саможертвата. Възклицанието изразява не само изключителния подвиг на младия четник, но изразява и признанието на насилниците за достойно опазената му чест.
*** *** ***
„Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П.”
Ключови думи:
епилог
смелост, саможертва
българска войска
добро, ценности, награда
Думите са част от епилога, в който се разказва за събитията, станали години по-късно. Духът на смелата и жертвоготовна баба Илийца се запазва в нейния внук, който оздравява и се превръща в олицетворение на младата българска войска. Думите внушават идеята, че доброто, спазването на човешките неписани закони, християнските и родолюбивите ценности винаги се награждават.
*** *** ***
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ УРОЦИТЕ В НАШИЯ КАНАЛ!
„Една българка”- ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА БАБА ИЛИЙЦА https://youtu.be/bx9UmLGWnQw
„Една българка”- ПРЕРАЗКАЗ ОТ ИМЕТО НА НЕУТРАЛЕН РАЗКАЗВАЧ https://youtu.be/Myxh8Y30wBI
Коментари
Публикуване на коментар