Какво внушават думите от „Българският език"?

 

Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите:

„Език свещен...”

Ключови думи:

ода

роля на риторичното обръщение

святост/неприкосновеност/ценност

приемственост между поколенията, предци, майка

памет за историческото минало

национална идентичност/принадлежност и гордост

 

Одата, посветена на българския език, започва с риторичното  обръщение „език свещен",  което засилва усещането за неговата святост, божественост и неприкосновеност. Езикът е знак за приемственост между поколенията, за връзката с предците и с най - скъпия човек - майката. Паметта за историческото минало на вековните изпитания се пази от словото, което съхранява българския народ. Езикът е символ и за национална принадлежност и гордост, защото  представя българския народ пред света. Изразът внушава идеята за езика като основна ценност срещу забравата и посегателството на родното.

*** *** ***

„Език свещен на моите деди...”

Ключови думи:

ода

роля на риторичното  обръщение

святост/неприкосновеност/родова ценност

 предци, родовата връзка

принадлежност 

 

Одата, посветена на българския език, започва с риторичното обръщение „език свещен",  което засилва усещането за неговата святост, божественост и неприкосновеност. Езикът  е наследен от предците, съхранява родовата връзка на поколенията, а местоимението допълва принадлежността на лирическия говорител към него е разкрива любовта му към родното и минало.  Изразът внушава идеята за езика като основна родова ценност.

*** *** ***

„език на мъки, стонове вековни,”

Ключови думи:

ода

спомен за народното страдание, мъчителни въздишки, робство/изпитания

историята на народа, съхранява родното, българското

национална идентичност и  гордост

 

Стихът от одата разкрива езика като пазител на спомена за народното страдание и неговите мъчителни въздишки през годините на робството. В мъчителните спомени от историята на народа, в неговите мъки и стонове, словото съхранява българското в робството. Изразът внушава, че езикът е знак за национална идентичност и  гордост.

*** *** ***

„език на тая, дето ни роди,

за радост не - за ядове отровни”

Ключови думи:

ода

връзката с най-скъпия човек - майката

началото на живота

връзката с предците, с рода и с родината

майка и родина  

Стиховете от одата разкриват езика като пазител на връзката с най-скъпия човек - майката. Майката е началото на живота. Езикът на майката е свещен и неприкосновен, той е връзката с предците, с рода и с родината. Майката и родината са онези образи, които  най-силно преживяват  не радостта, а мъката и тревогите  на своите чеда.   

*** *** ***

„Език прекрасен, кой те не руга

и кой те пощади от хули гадки?”

Ключови думи:

ода

риторичен въпрос

епитетът „прекрасен"- красота, съвършенство и изключителност на езика

контрастът / противопоставянето „език прекрасен" и инверсията „хули гадки" - красота и изключителност срещу обвинения и обиди

преклонение, национална ценност, отхвърляне на посегателството над езика

Риторичният въпрос от втората строфа на одата въвежда в основния конфликт между защитника на родния език и неговите хулители. Епитетът „прекрасен" в обръщението към езика показва красотата, изключителността и съвършенството му и се противопоставя на обидите и обвиненията на хулителите, изразени чрез инверсията „хули гадки". Риторичният въпрос утвърждава преклонението пред езика като национална ценност, като отрича и осъжда всяко нападение над него.

*** *** ***

„Вслушал ли се е някой досега

в мелодьята на твойте звуци сладки?”

Ключови думи:

ода

риторичен въпрос

конфликт между защитника на езика и неговите хулители

възмущение към онези, които се отричат от родния език и не познават качествата на езика

инверсията „звуци сладки" -качеството мелодичност

 родния език- национална ценност, гняв срещу предателите на родното слово/ осъжда се отчуждаването от езика

Риторичният въпрос от втората строфа на одата продължава заложения в предходните стихове конфликт между защитника на родния език и неговите хулители. Поетът родолюбец заявява своето възмущение към онези, които отричайки се от родния език, не познават качествата му и  не могат да оценят неговата мелодичност, изразена чрез  инверсията „звуци сладки". Риторичният въпрос утвърждава преклонението пред езика като национална ценност, която осъжда всяко отчуждаване от него.

*** *** ***

„Разбра ли някой колко хубост, мощ

се крий в речта ти гъвкава, звънлива -

от руйни тонове какъв разкош,

какъв размах и изразитост жива?”

Ключови думи:

ода

риторичен въпрос

конфликт между защитника на езика и неговите хулители

възмущение към онези, които се отричат от родния език и не познават качествата на езика

епитетите „гъвкава, звънлива" -качеството сила и хубост

 родния език- богат и изразителен,  национална ценност, гняв срещу предателите на родното слово/ осъжда се отчуждаването от езика

Риторичният въпрос от третата строфа на одата продължава заложения в предходните строфи конфликт между защитника на родния език и неговите хулители. Поетът родолюбец заявява своето възмущение към онези, които отричайки се от родния език, не познават качествата му и  не могат да разберат неговата хубост и сила, изразени чрез  епитетите „гъвкава, звънлива", не могат да се докоснат до богатството и до живата му изразителност, възпети в последните два стиха. Риторичният въпрос утвърждава преклонението пред езика като национална ценност, като осъжда всяко отчуждаване от него.

*** *** ***

„Не, ти падна под общия позор,

охулен, опетнен със думи кални:

и чуждите, и нашите, във хор,

отрекоха те, о, език страдални!”

Ключови думи:

ода

възклицателно изречение

негодувание и възмущение

 неоценен и принизен с обидни думи

 накърнената гордост на поета родолюбец 

чужденци и българи

липсващите идеали след Освобождението/настояще и бъдеще

Възклицателното изречение в четвърта строфа на одата разкрива голямото негодувание и възмущение, което изпитва защитникът на езика към хулителите му. Въпреки достойнствата си родният език е „охулен, опетнен”, неоценен и принизен. Накърнената гордост на поета родолюбец е болезнена, когато отбелязва, че хулителите са не само чужденци, но и българи. Предателството на родния език показва липсващите идеали в настоящето и в бъдещето, които езикът е успял да съхрани през годините на робството. 

*** *** ***

„Не си можал да въплътиш във теб

създаньята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп -

за груб брътвеж те само бил орисал!”

Ключови думи:

ода

възклицателни изречения

непримиримост на поета родолюбец

неоснователните доводи на обвинителите

не може да се твори на родния език 

груб, необработен и лишен от изящество

Възклицателните изречения в пета строфа на одата разкриват пламенната защита срещу неоснователните хули над езика. Според хулителите не може да се създава творчество и да се изразяват възвишени мисли на родния език. Езикът според тях е груб, необработен и лишен от изящество. Поетът родолюбец, като описва неоснователните доводи на своите опоненти, утвърждава изключителните качества на родния си език. 

*** *** ***

„Тъй слушам сè, откак съм на света!

Сè туй ругателство ужасно, модно,

сè тоя отзив, низка клевета,

що слетя всичко мило нам и родно”

Ключови думи:

ода

болката, тревогата и възмущението на поета родолюбец

подменените ценности

наречието „сè" - безкрайност на нападките срещу езика

„модно” - преходното, временното и чуждото

чуждопоклонничество и родоотстъпничество

езикът като вечен пазител на българското, на родното

Шеста строфа от одата разкрива болката, тревогата и възмущението на поета родолюбец от подменените ценности в родното пространство. Повторението на наречието „сè"/все/ показва дълбоко вкоренилите се обиди и нападки над родния език. Възрожденските идеали за език и родина са заменени от чуждопоклонничеството и родоотстъпничеството. Думата „модно” изразява преходното, временното и чуждото, на което се противопоставя езикът като вечен пазител на българското, на родното. 

*** *** ***

„Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье;”

Ключови думи:

ода

защита на поета родолюбец

лична отговорност, вдъхновяващата сила на родния език

междуметието „Ох"- вълнение

контрастът  „черния срам" и „светли звукове"

национална ценност  в настоящето и в бъдещето

Седма строфа от одата разкрива категоричната решителност на поета родолюбец да поеме лична отговорност и да покаже вдъхновяващата сила на родния език. Междуметието „Ох" разкрива вълнението му пред поетия дълг. Чрез контраста  „черния срам" и „светли звукове"  поетът възхвалява качествата на езика и го утвърждава като национална ценност не само в настоящето, но и в бъдещето. Защитникът на родното дава обет чрез собственото си творчество да разкрие на следващите поколения вдъхновяващата сила на езика. 

*** *** ***

„ох, аз ще те обриша от калта

и в твоя чистий бляск ще те покажа,

и с удара на твойта красота

аз хулниците твои ще накажа.”

Ключови думи:

ода

защита на поета родолюбец

лична отговорност, вдъхновяващата сила на родния език

контрастът между „калта" и „чистий блясък"- езикът като единствено оръжие срещу хулителите, възхвала на съвършените качества на езика   

национална ценност

Последната строфа от одата разкрива категоричната решителност на поета родолюбец да поеме лична отговорност, да защити  и да покаже съвършенството и красотата на родния език. Междуметието „Ох" разкрива вълнението му пред поетия дълг. Чрез контраста между „калта" и „чистий блясък"  поетът възхвалява съвършените качества на езика и го утвърждава като единствено оръжие срещу хулителите - родоотстъпници и чуждопоклонници. Думите внушават идеята за езика като национална ценност, която трябва да се съхрани във времето.