Какво внушават думите от „Немили-недраги"?

Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите:

Първа глава

„ Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха. ”

Ключови думи:

роля на експозицията

тъмен, враждебен свят

потискаща обстановка

нерадостно съществуване, обреченост, самота

чужда страна 

Думите от експозицията на повестта въвеждат в тъмния и враждебен свят на Браила. Градът с притихналите улици  показва потискаща обстановка, която ще бъде в съответствие с мъченическото ежедневие на хъшовете. Внушава се идеята за нерадостното и самотно,  враждебно, студено и отблъскващо съществуване на хъшовете в чуждата страна.

*** *** ***

„ Студената декемврийска мъгла ... задушаваше с отровния си дъх последните минувачи, които бързаха да се приберат у дома си. ”

Ключови думи:

роля на експозицията

тъмен, враждебен свят

мъглата-безнадеждност, безизходност

нерадостно съществуване, обреченост, самота

чужда страна

Думите от експозицията на повестта въвеждат в във враждебния свят на град Браила. Метафората на задушаващата отровна мъгла показва мрачното, безперспективно и безнадеждно ежедневие на някогашните поборници за свобода. Внушава се идеята за нерадостното и самотно, безнадеждно и безизходно съществуване на хъшовете в чуждата страна.

*** *** ***

„Това прозорче беше равно със самата земя и откриваше съществуванието на една будна кръчма ... ”

Ключови думи:

метафоричен/символен образ на родното българско пространство

 „свое” място, заместващо изгубения дом антитеза/контраст на „чуждата” и враждебна земя 

място, където се събират хора с будно национално самосъзнание, с буден дух, родолюбиви българи; 

място извън негостоприемната и мрачна чужбина

В първа глава на повестта малкото прозорче, почти приравнено със земята, въвежда в кръчмата на Знаменосеца. Превърнала се в дом и убежище за родолюбивите български хъшове, кръчмата е символ на родното пространство в чуждия и потискащ град Браила.  Определението "будна" е в контраст със заспалия, пуст и враждебен браилски град, но в същото време характеризира хъшовете. Хъшовете са  хора с будно национално самосъзнание, с буден патриотичен дух, които в желанието си да постигнат свободата на родината, са готови на изгнаническо и мизерно съществуване в негостоприемната и мрачна чужбина.

 

*** *** ***

„ Такива чудновати надписи бяха на мода по онова време. ”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

контраст- чуждо-родно, чужбина-родина

символ на българското, родолюбив дух, патриотизъм

героите с мечти, идеали

обединяват, осмислят съществуването, воля за борба, национално самочувствие

Описанието на странните надписи по българските кафенета и кръчми в чужда страна в експозицията на повестта се свързва с пространството на родното. Враждебният и неприветлив чужд град, потънал в мъгла и сън, е в контраст с родолюбивото съдържание на лозунгите, превърнали се в символ на българското. Определението им като „чудновати" се свързва с живота, мечтите и идеалите на хъшовете в чужда страна, а изразът „по онова време" се свърза с времето на робството.  Надписите сплотяват прокудените извън родината българи,  осмислят съществуването им в чуждата страна, дават им воля за борба, повдигат националното им самочувствие и разкриват големия идеал за освобождението на отечеството. 

 *** *** ***

„ Но най-любопитни бяха лавките на тютюнджиите българи.”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

чуждо-родно, чужбина-родина

символ на българското, родолюбив дух, патриотизъм

героите с мечти, идеали

омраза към поробителя

обединяват, осмислят съществуването, воля за борба, национално самочувствие

Описанието на българските лавки в експозицията на повестта се свързва с идеалите за родното в чужда страна. Рисунките по тютюнджийските лавки са доказателство за нескритата омраза на емигрантите към поробителите. Изображенията на убивани и унижавани турци сплотяват прокудените извън родината българи,  осмислят съществуването им в чуждата страна, дават им воля за борба, повдигат националното им самочувствие и разкриват големия идеал за освобождението на отечеството. 

. *** *** ***

„Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и осветляваше вътрешността. ”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

чуждо-родно, чужбина-родина

бедно и мизерно съществуване, хъшовете като страдалци

поробената родина с разбити надежди за освобождение

светлината в контраст с чуждия град

светлината като символ на българското,на родното,  на свободата

Описанието на кръчмата на Странджата в експозицията на повестта въвежда в живота на хъшовете в чуждата и враждебна страна. Определенията на лампата като „опушена и полуразбита" разкриват бедния, мизерен и нещастен живот на хъшовете в чуждата страна, но в същото време напомнят и за поробената родина, чиито надежди за освобождение са отнети и разбити. Светлината на лампата е в контраст с мрачното и неприветливо пространство на чуждия град. Тя е символът на българското, който сплотява прокудените извън родината българи в големия им идеал за освобождението на отечеството. 

. *** *** ***

„Един топъл и задушлив въздух, сгъстен от кадежа на лампата и цигарите и от киселите изпарения на питиетата, пълнеше това подземие.  ”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

чуждо-родно, чужбина-родина

топлината в контраст със студенината и безразличието на чуждия град

топлината като символ на българското, на родното,  на човешкото, на спасението 

Описанието на кръчмата на Странджата в експозицията на повестта въвежда в живота на хъшовете в чуждата и враждебна страна. Определенията на въздуха като „топъл и задушлив" разкриват контраста между студения и безразличен румънски град и топло и уютно пространство на кръчмата, в която се събират хъшовете. Топлината е символът на родното, на човешкото и на спасението в чуждото пространство.

 *** *** ***

„На една страна, въз една висока усамотена и измокрена полица, стоеха йерархически наредени чашите и шулците.  ”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

йерархически наредени съдове-знак за ред и чистота, но и на уважение към Странджата

Описанието на полицата с наредените чаши и шулци по нея в експозицията на повестта загатва за живота на хъшовете в чуждата страна. Йерархичната подредба  е знак не само за ред и чистота, тя показва и отношенията между хъшовете. Родолюбивите българи уважават  възрастния съдържател на кръчмата - Странджата, който е тяхна духовна опора,  спасител и обединител  в чуждия град. 

 *** *** ***

„На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджи Димитровата чета при Върбовка, при Караисен и клетвата, която прави същата чета на Дунавския бряг. ”

Ключови думи:

експозиция/първа глава

картините от славното минало: 

 знак за родолюбие, патриотизъм, национална гордост и самочувствие, духовна опора в нерадостното ежедневие, надежда за освобождение на родината

връзка между минало, настояще и бъдеще

Описанието на трите картини от славното минало в експозицията на повестта загатва за родолюбието, националната принадлежност и гордост на хъшовете. Картините, описващи четата на Хаджи Димитър, са връзка между минало, настояще и бъдеще. Те са героичен пример за славното минало, духовна опора в нерадостното настояще на хъшовете и надежда за освобождението на родината.

„ Бяха сред общество, но бяха в пустиня ”

Ключови думи:

неразбирането от страна на браилското общество и равнодушието на чужденците

суровата и драматична емигрантска действителност

среда на пустотата, на самотата, далечна на техните мечти, на идеите им

патриотичният възторг не среща подкрепа в чуждата земя

метафоричен антитезисен израз, който разкрива усещане за отхвърленост и за раздвоение

 героите като страдалци, като мъченици