УЧИМ ОНЛАЙН

Запишете   в   3-4   изречения   какво   внушават стиховете  „  Кой не знай Чавдар войвода, кой не е слушал за него?” Ключови думи:   памет за хайдутството слава борбеност/непримиримост народно признание роля на повторението роля на риторичния въпрос Повторението на въпросителното местоимение „кой" в риторичния въпрос въвежда и засилва обаятелния образ на Чавдар. Той  е широко известен по родните земи и за неговата смелост и юначество се говори от всички. Името му се свързва с паметта за славните хайдути по българските земи. Стиховете внушават идеята за непримиримостта и борбеността на българските хайдути, като същевременно утвърждават и признателността на народа пред юначния им подвиг.

  Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите: „ Език свещен... ” Ключови думи: ода роля на риторичното обръщение святост/неприкосновеност/ценност приемственост между поколенията, предци, майка памет за историческото минало национална идентичност/принадлежност и гордост   Одата, посветена на българския език, започва с риторичното  обръщение  „ език свещен",  което засилва усещането за неговата святост, божественост и неприкосновеност. Езикът е знак за приемственост между поколенията, за връзката с предците и с най - скъпия човек - майката. Паметта за историческото минало на вековните изпитания се пази от словото, което съхранява българския народ. Езикът е символ и за национална принадлежност и гордост, защото  представя българския народ пред света. Изразът внушава идеята за езика като основна ценност срещу забравата и посегателството на родното. *** *** *** „ Език свещен на моите деди... ” Ключови думи: ода роля на риторичното  обръщение святост/не...

  Запишете в 3-4 изречения какво внушават думите: Лирически увод „Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото;” Ключови думи: лирически увод, първа част обвинения за срамното робско минало роля на израза „нека носим йоще" - съгласие, принадлежност,  въведение в покорството, безличното смирение и безропотното послушание на народа роля на символите - срам, бич, тегло- отнета национална гордост   Началните стихове от първата част на лирическия увод в одата разкриват обвиненията  за срамното робско минало на българския народ. Изразът „нека носим йоще" показва самоопределянето на лирическия говорител към миналото и въвежда в покорството, в безличното смирение и безропотното  послушание на народа в продължение на векове. Срамът, бичът и теглото са знаците на робството, които погубват и отнемат националната гордост на народа, спират неговия устрем в бъдещето. *** *** *** „нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;” Клю...