Посред горещото лято , към Еньовото кафене върви Серафим, чийто външен вид е чудноват - не прилича нито на гражданин, нито на селянин. Той носи бомбе на главата, а краката му са обути с цървули. Облечен е в дълго зимно и безцветено палто, цялото закърпено с разноцветни кръпки, съшити с дебел конец . Кафеджията Еньо , седнал на сянка пред кафенето, се взира дълго в приближаващия мъж, но не може да го познае. Серафим разбира недоумението на Еньо и се спира усмихнат. Увит в палтото си като в пашкул, слаб и дребен, с навлажнени и помътнели очи като у пияните хора, той продължава да се усмихва, докато най-после Еньо го разпознава. Чудакът сваля чувалчето от рамото си и сяда до Еньо. В сяка година, по Гергьовден и Димитровден, Серафим се появява по селата, за да търси някаква лека работа - най...