УЧИМ ОНЛАЙН

              Отмина вършитбата и полята опустяха. Една нощ заваля тих дъждец и денят след него захладня. Между гъсталаците се виждаха първите сребърни нишки на есента.           Разтърсвайки криле, огледах небето и си казах, че е време за път. Бях най-възрастният в ятото и  веднага повиках по-младите щъркели, за да им  кажа да разнесат новината сред останалите.            На сутринта, край селото на равнището под могилата, всички мои деца се бяха събрали. Съобщих  им, че  днес е време за тръгване  и за сбогуване. Казах им да си изберат водач. Учудени всички отговориха, че нямат нужда от нов водач, аз трябвало да ги водя пак, както досега. Отговорих им с мъка, че няма да летя с тях, защото съм вече стар. Протестираха. По-младите ми предложиха  да ме отнесат и не искаха да ме оставят сам. Не се съгласих  и им отговорих, че пътят е труден, а аз ще им бъда тежес...

          След две седмици Македонски се изгуби някъде. Два-три дена Бръчков, Хаджият и Попчето ядоха при мен в кръчмата, но се разболях и те останаха гладни. Огнището загасна. Чашите и шулците немити, разхвърляни и покрити с прах лежаха по лавиците. Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ, но така и не се върна. Попчето го чака два дена и тръгна да търси щастието си. Кръчмата ми опустя.     Само Бръчков остана. Грижеше се за мен и ме подкрепяше. Аз само кашлях и пъшках упорито и нищо не вкусвах. Лицето ми от ден на ден добиваше смъртна бледност, очите ми хлътнаха, а раните по бузите ми потъмняха. Виждах предаността на  младото момче и се просълзявах. Често му разказвах за битките в Стара планина, защото от тях ми  поолекваше. Понякога споменавах нещо и за роднините си и пак се връщах към спомените в Балкана. Усещах, че скоро ще дойде смъртта и я чаках като гостенка. Ала не можех да  приема мисълта, че ще умра без борба за родината ...

      Старият знаменосец приготвя тенджерата с фасул за обяд. Не след дълго изгладнелите  хъшове се завръщат в кръчмата и нетърпеливо и шумно започват да се хранят. Скоро след това се подхващат и оживени разговори от ежедневието. Под влияние на евтиното кисело вино, което им сипва Странджата, думите им стават по-смели срещу чорбаджиите и турците.        Ненадейно пламва спор между Димитрото и Петко Мравката. Едни защитават Димитрото, а други  го обвиняват в предателство срещу чорбаджиите и с викове се опитват да го пропъдят извън кръчмата. Обвиненият заплашва, че ще стреля. В този момент се намесва  Странджата, за да успокои озверелите хъшове.Той им казва, че всички са бедни и презрени и имат право да се сърдят, но нямат право да обвиняват Димитрото в предателство, защото и той е участвал  в битките за отечеството и е народен като всички тях.        Вълнение обзема всички, а  Странджата не се стърпява. ...

                                     Браилските улици пустеят в студената, влажна декемврийска нощ. Мъжделиви фенери слабо светят  през гъстата мъгла. Всички лавки и магазини са затворени.           Само едно малко прозорче, приравнено почти до земята, все още свети. Благодарение на слабата светлина от уличния фенер, на ниската врата се вижда  боядисана дъска с  надпис, от  който се разбира, че  това е Народна кръчма на Знаменосецът.        Такива надписи има по всички български  кафенета, кръчми и лавки. Те са девиз за всеки родолюбец.         Народната кръчма на Знаменосецът е дълбока изба, в която се слиза по една  стълба. Полуразбита лампа виси на тавана и осветява вътрешността. Топъл и задушлив въздух  пълни  пространството. На едната стена, върху полица, са нареден...

СВАЛИ И ПРИНТИРАЙ!       НАБЛЮДАВАЙ И ПОЗНАЙ, "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ", ПЪРВА ГЛАВА, ИВАН ВАЗОВ   ПРОВЕРИ ОТГОВОРИТЕ!

ПРОЧЕТИ ТУК ЗА "ГЕРАЦИТЕ" , ЕЛИН ПЕЛИН