УЧИМ ОНЛАЙН

                   Браилските улици пустеят в мрачната и влажна нощ. Студена декемврийска мъгла се е напластила в една от главните улици и задушава с отровния си дъх последните минувачи, които бързат да се приберат. Мъжделиви фенери слабо осветяват улиците през гъстата мъгла. Всички лавки и магазини вече са затворени. Целият град спи.          Само едно малко прозорче, приравнено почти до земята, все още свети. Ако някой се приближи до ниската врата, благодарение на слабата светлина от уличния фенер, ще види една боядисана дъска с  надпис, че  това е Народна кръчма на Знаменосецът.        Такива странни надписи има по всички български  кафенета и кръчми. Те са девиз за всеки родолюбив българин. Любопитни са и лавките на тютюнджиите българи. На една стена е изрисуван един турчин с чалма на главата и лула в ръка, коленете на турчина са издраскани думи за премахване на тираните. На...

                                                                                                                                                                    ВИД НА ГЛАГОЛА - ПРОЧЕТИ ТУК!

                   Тази вечер в мъжкото училище, в град Бяла черква,  е  представлението на драмата "Многострадална Геновева". Преди трийсет години пиесата възпитава цяло едно поколение, но сега е малко позната на младите в града.  Герои в драмата са немският граф Сигфрид, който тръгва на война  и оставя  младата си съпруга-  графиня Геновева сама. Веднага след заминаването му, Голос- заместникът на графа, отправя обидно предложение към графинята, което тя отхвърля. Голос убива графининия стражар Драко, а  нея хвърля в тъмница, след което уведомява и графа, че съпругата му е извършила прелюбодеяние с Драко.  Ядосаният  граф праща заповед за убийството на Геновева.  Палачите се смиляват над графинята и я оставят с невръстното ѝ дете  в гората, в една пещера, а Голос излъгват, че са я посекли. След завръщането си графът узнава от слугинята, че съпругата му е невинна и  оковава...

В описанието са предоставени линкове за преговор към целия материал по БЕЛ в 7. клас НВО и 10.клас НВО! Успех на всички! Към пожеланието!  

  "ЧОВЕЩИНАТА", ЯВОР ПЕРФАНОВ Текст за преразказ с дидактическа задача 1.Преразкажи текста от името на бай Игнат 2. Преразкажи текста от името на неутрален разказвач Връзка за сваляне и принтиране на текста: НАТИСНИ ТУК! Клипчето ще намериш в нашия канал! Успех от нас! 

  Свали и принтирай правилата!  

  ВСИЧКО ЗА МАТУРАТА 2023: Раздел Български език - по-важни правила: https://youtu.be/QPm0EjvVfcw Раздел Литература: https://youtu.be/90O96fBFBV4 Как се пише есе?: https://youtu.be/-ARZdyZ9O1o Литературноинтерпретативно съчинение: https://youtu.be/6PurudqBHBI Успех от нас!

    Посред жегата, е дин чудноват човек върви към Еньовото кафене. Носи бомбе на главата си, има цървули на краката си, а най-голямо впечатление прави дългото му извехтяло зимно палто, нашарено с безброй кръпки. Еньо дълго го гледа и не може да го познае.    Човекът спира пред Еньо и се усмихва. Най-после Еньо разбира,  че това е Серафим от града, който всяка година идва по селата, за да си търси  работа.    В разговора с него Еньо разбира, че идва от Белица. Там Серафим пазел керемидарницата. След като си получил отплатата, той тръгнал за насам. Разговаряйки с кафеджията, Серафим се попипва по пазвата. Еньо разбира, че там са скрити парите му и го съветва да си купи ново палто.      Еньо влиза в кафенето, а Серафим остава отвън, за да се нахрани със сухите залъци хляб, които реже с малкото си ножче. Покрай него прелитат и подскачат малки птички. А не след дълго бързо преминава и една жена, която влиза в кафенето.   ...

      Посред горещото лято ,   към    Еньовото кафене  върви Серафим, чийто външен вид е чудноват -   не прилича нито на гражданин, нито на селянин. Той носи  бомбе на главата, а краката му са обути с цървули. Облечен  е в дълго зимно и безцветено  палто, цялото закърпено с разноцветни кръпки, съшити с дебел конец .  Кафеджията Еньо , седнал на сянка пред кафенето, се взира  дълго   в приближаващия мъж, но   не може  да го познае.     Серафим   разбира недоумението на  Еньо и се спира усмихнат. Увит в  палтото си като в пашкул, слаб и дребен, с навлажнени и помътнели очи като у пияните хора, той продължава да се усмихва, докато най-после Еньо го разпознава.      Чудакът  сваля чувалчето от рамото си и сяда до Еньо. В сяка година,   по Гергьовден и Димитровден, Серафим  се появява  по селата, за да търси някаква лека работа -  най...

      Беше горещ летен ден. Аз, Савичка, и моят по-малък брат Горан бяхме изкопали  малка дупка на хармана и играехме на копче. Играта се печелеше от успелият да издуха хвърлените до дупката копчета вътре в нея.       На сянка под стряхата лежеше старото овчарско куче на дядо Радой - Караман.      Докато ние се забавлявахме, нашият  малък брат Петърчо, държейки в ръцете си хляб и сирене, ни подвикна да видим как старото куче яде камъни. Стана ни интересно, забравихме за играта. Беззъбото старо куче наистина гризеше камъче.     Покатерих се на хамбара, взех счупена керемида и я предложих на Караман. Кучето я подуши и с наведена глава се насочи към стряхата. През това време се сетих да завържем тенекия на опашката му. Намерих стара газова тенекия зад плевнята, завързах я и подвикнах на кучето. То мръдна, а тенекията задрънча. Уплашено животното побягна, а тенекията издаде още по-голям шум. Беше ни забавно да го гледаме ...