УЧИМ ОНЛАЙН

              Отмина вършитбата и полята опустяха. Една нощ заваля тих дъждец и денят след него захладня. Между гъсталаците се виждаха първите сребърни нишки на есента.           Разтърсвайки криле, огледах небето и си казах, че е време за път. Бях най-възрастният в ятото и  веднага повиках по-младите щъркели, за да им  кажа да разнесат новината сред останалите.            На сутринта, край селото на равнището под могилата, всички мои деца се бяха събрали. Съобщих  им, че  днес е време за тръгване  и за сбогуване. Казах им да си изберат водач. Учудени всички отговориха, че нямат нужда от нов водач, аз трябвало да ги водя пак, както досега. Отговорих им с мъка, че няма да летя с тях, защото съм вече стар. Протестираха. По-младите ми предложиха  да ме отнесат и не искаха да ме оставят сам. Не се съгласих  и им отговорих, че пътят е труден, а аз ще им бъда тежес...

          След две седмици Македонски се изгуби някъде. Два-три дена Бръчков, Хаджият и Попчето ядоха при мен в кръчмата, но се разболях и те останаха гладни. Огнището загасна. Чашите и шулците немити, разхвърляни и покрити с прах лежаха по лавиците. Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ, но така и не се върна. Попчето го чака два дена и тръгна да търси щастието си. Кръчмата ми опустя.     Само Бръчков остана. Грижеше се за мен и ме подкрепяше. Аз само кашлях и пъшках упорито и нищо не вкусвах. Лицето ми от ден на ден добиваше смъртна бледност, очите ми хлътнаха, а раните по бузите ми потъмняха. Виждах предаността на  младото момче и се просълзявах. Често му разказвах за битките в Стара планина, защото от тях ми  поолекваше. Понякога споменавах нещо и за роднините си и пак се връщах към спомените в Балкана. Усещах, че скоро ще дойде смъртта и я чаках като гостенка. Ала не можех да  приема мисълта, че ще умра без борба за родината ...

      Старият знаменосец приготвя тенджерата с фасул за обяд. Не след дълго изгладнелите  хъшове се завръщат в кръчмата и нетърпеливо и шумно започват да се хранят. Скоро след това се подхващат и оживени разговори от ежедневието. Под влияние на евтиното кисело вино, което им сипва Странджата, думите им стават по-смели срещу чорбаджиите и турците.        Ненадейно пламва спор между Димитрото и Петко Мравката. Едни защитават Димитрото, а други  го обвиняват в предателство срещу чорбаджиите и с викове се опитват да го пропъдят извън кръчмата. Обвиненият заплашва, че ще стреля. В този момент се намесва  Странджата, за да успокои озверелите хъшове.Той им казва, че всички са бедни и презрени и имат право да се сърдят, но нямат право да обвиняват Димитрото в предателство, защото и той е участвал  в битките за отечеството и е народен като всички тях.        Вълнение обзема всички, а  Странджата не се стърпява. ...

                                     Браилските улици пустеят в студената, влажна декемврийска нощ. Мъжделиви фенери слабо светят  през гъстата мъгла. Всички лавки и магазини са затворени.           Само едно малко прозорче, приравнено почти до земята, все още свети. Благодарение на слабата светлина от уличния фенер, на ниската врата се вижда  боядисана дъска с  надпис, от  който се разбира, че  това е Народна кръчма на Знаменосецът.        Такива надписи има по всички български  кафенета, кръчми и лавки. Те са девиз за всеки родолюбец.         Народната кръчма на Знаменосецът е дълбока изба, в която се слиза по една  стълба. Полуразбита лампа виси на тавана и осветява вътрешността. Топъл и задушлив въздух  пълни  пространството. На едната стена, върху полица, са нареден...

СВАЛИ И ПРИНТИРАЙ!       НАБЛЮДАВАЙ И ПОЗНАЙ, "НЕМИЛИ-НЕДРАГИ", ПЪРВА ГЛАВА, ИВАН ВАЗОВ   ПРОВЕРИ ОТГОВОРИТЕ!

ПРОЧЕТИ ТУК ЗА "ГЕРАЦИТЕ" , ЕЛИН ПЕЛИН    

                   Браилските улици пустеят в мрачната и влажна нощ. Студена декемврийска мъгла се е напластила в една от главните улици и задушава с отровния си дъх последните минувачи, които бързат да се приберат. Мъжделиви фенери слабо осветяват улиците през гъстата мъгла. Всички лавки и магазини вече са затворени. Целият град спи.          Само едно малко прозорче, приравнено почти до земята, все още свети. Ако някой се приближи до ниската врата, благодарение на слабата светлина от уличния фенер, ще види една боядисана дъска с  надпис, че  това е Народна кръчма на Знаменосецът.        Такива странни надписи има по всички български  кафенета и кръчми. Те са девиз за всеки родолюбив българин. Любопитни са и лавките на тютюнджиите българи. На една стена е изрисуван един турчин с чалма на главата и лула в ръка, коленете на турчина са издраскани думи за премахване на тираните. На...

                                                                                                                                                                    ВИД НА ГЛАГОЛА - ПРОЧЕТИ ТУК!

                   Тази вечер в мъжкото училище, в град Бяла черква,  е  представлението на драмата "Многострадална Геновева". Преди трийсет години пиесата възпитава цяло едно поколение, но сега е малко позната на младите в града.  Герои в драмата са немският граф Сигфрид, който тръгва на война  и оставя  младата си съпруга-  графиня Геновева сама. Веднага след заминаването му, Голос- заместникът на графа, отправя обидно предложение към графинята, което тя отхвърля. Голос убива графининия стражар Драко, а  нея хвърля в тъмница, след което уведомява и графа, че съпругата му е извършила прелюбодеяние с Драко.  Ядосаният  граф праща заповед за убийството на Геновева.  Палачите се смиляват над графинята и я оставят с невръстното ѝ дете  в гората, в една пещера, а Голос излъгват, че са я посекли. След завръщането си графът узнава от слугинята, че съпругата му е невинна и  оковава...

В описанието са предоставени линкове за преговор към целия материал по БЕЛ в 7. клас НВО и 10.клас НВО! Успех на всички! Към пожеланието!